Съюз на българските композитори English

Константин Илиев

Константин Илиев

9.ІІІ.1924 - 6.ІІІ.1988

София - България

композитор, диригент, педагог

Завършва ДМА (дн. ДМА “П. Владигеров”) (1946). Учи композиция при проф. П. Владигеров, дирижиране при проф. М. Големинов и цигулка при проф. Вл. Аврамов. Специализира в Пражката академия за музикално изкуство дирижиране при проф. В. Талих и композиция при Я. Ржидки, посещава заниманията по четвърттонова композиция на проф. Алоис Хаба (1946­-47). През 1947 се завръща в България. За кратко време работи като музиколог в Радио София, след което има активна диригентска дейност. Основава ДСО ­ Русе (1947­-48). Диригент на балета на Софийската опера (1948­-49). Главен диригент на ДСО и Народна опера ­ Русе (1949­-52). Главен диригент на Варненския симфоничен оркестър (1952­-56). От 1956 (с прекъсвания) е диригент и главен диригент на Софийската филхармония. Професор по оркестрово дирижиране в БДК (от 1967). През 1969 напуска филхармонията и до 1971 осъществява цикъл от концерти и записи за грамофонната фирма “Балкантон” с оркестъра на ДМА. През годините 1971­-72 и 1978­-84 отново е назначен за главен диригент на Филхармонията. От 1972 до 1978 живее в Добрич и поставя началото на Фестивала на камерната музика. Последната изява на К. Илиев на диригентския пулт е в Русе (1988). Като диригент получава признание в много страни на Европа, Америка и Азия и изиграва изключително голяма роля в пропагандирането на музиката на ХХ век. Има множество записи в БНР, “Балкантон” и в чужди радиостанции.

Той е един от най-значимите съвременни български композитори, творчеството му се свързва и с т.нар. български музикален авангард. Пише в различни жанрове: 2 опери и 1 балет; кантатно-ораториални творби; 6 симфонии и други произведения за симфоничен оркестър; 7 Tempi concertati за различни инструментални ансамбли; 4 струнни квартета; духов квинтет и друга камерно-ансамблова и солова музика; 5 песни за глас и пиано; хорова музика за различни състави, репертоарни за изпълнителите; филмова и театрална музика.

Aвтор е на три книги, статии и студии.

Творчество

Музикално-сценични:

Опери: “Боянският майстор” (1962, София); “Eленово царство” (1974, Русе)

Балет: “Чохеното контохче” (1958, непост.)

Вокално-оркестрови:

Оратория: “Похвално слово за Константин философ, наречен Кирил” за тенор, бас, см. хор и инструменти (1970).

Кантати: “Септември 1923” за солисти, хор и орк. (1963); “Годишните времена” за ж. хор и орк. (1963); “Той трябваше да дойде” ­ за тенор, четец, см. хор, струнни, пиано флейта, 2 тромпета, 2 тромбона и ударни (1969).

“Чудното хоро” ­ сюита за ж. хор, духов квинтет и пиано (1956).

“Поема за мъртвите, посветена на живите” за д. хор, 3 смесени хтра, солисти, рецитатори, инструменти, високоговорители (1972).

“Пролетни празници” за сопран, тенор, ж., м. и см. хор, 2 рояла и ударни (1975).

“Коледа” за ж. и м. хор, тенор,бас, говорещ глас, 2 рояла и ударни (1984).

За симфоничен оркестър:

Симфонии: №1 (1947), №2 (за духови инструменти) (1951), №3 (1954), №5 (1959), №6 (1984).

Сонатина за оркестър (1944­45), Дивертименто (1949).

“Песен за човешката радост” ­ симф. поема (1951); Вариации (1952­53); Валс (1959); Фрагменти (1968); “Музикални моменти” (1972); “Буколики” (1977); “Игри” (1980), “Китка” (1980); LI in memoriam (1981­82); “Детски птици” (1982); “Очите на нощта” (1987).

Концертино за флейта и орк. (1946); Концерт за цигулка и орк. (1971).

За струнен оркестър:

Симфония №4 за бас и стр. орк. (1958).

2 импровизации (1948); Кончерто гросо за стр. орк., пиано и ударни (1950); “Ретроспекции” (1982).

Камерна музика:

Tempi Сoncertati I­VII: №1 за 13 струнни или стр. квартет и стр. орк. (1968); №2 за флейта, чембало и 12 струнни (1975); №3 за виолончело соло и 3 групи ударни (1977); №4 за цигулка, виолончело, 2 групи ударни и челеста (1980); №5 за 14 духови (1981); №6 за флейта, виолончело и арфа (1985); №7 за пиано, кларинет и орк. (1988, незав.)

4 пиеси за квинтет от флейта, кларинет, цигулка, виола и виолончело (1953).

6 пиеси за квинтет от обой, валдхорна, цигулка, виола и виолончело (1953).

Духов квинтет (1943).

Струнни квартети: №1 (1948), №2 (1951­52), №3 (1955), №4 (1956).

3 пиеси за два кларинета и бас кларинет (1953); 5 пиеси за обой, фагот и кларинет (1954); Клавирно трио (1976).

Сонати: за две цигулки (1953); за цигулка и виола (1953); за цигулка и виолончело (1953).

Коментарии за виолончело и пиано (1968); Ad libitum за виола и виолончело (1978); 7 багатели за кларинет и виолончело (1987).

Солови пиеси:

3 капричии за соло кларинет (1959); Solo per ViolinGio (1987); Соната за соло цигулка в 1/4 тон (1947); Соната за соло виолончело (1953); Solo per VenziCello (1987).

За пиано: Две пиеси за дeца (1946); Малка сюита за пиано в 1/4 тон (1847); “Детски птици” (1963); “Движения” (1964); “Страница от албум” (1987); Solo per ClaviStella (1988).

Вокална музика:

За глас и пиано: 6 песни по С. Красински (1944­45); “Помниш ли тихата улица” по В. Динова (1946); “Български език” по И. Вазов (1950); “Лято” ­ вокален цикъл по Е. Багряна (1954); “Отражения ­ кантата по Л. Хюз (1966).

Хорова музика:

За ж. хор: “Пред буря” т. В. Ханчев и “Нощ”, т. А. Разцветников (1962); “Гората и птиците” кантата без текст (1976); “Сърната” по М. Исаев (1981).

За см. хор: “Селска кантата” по А. Разцветников (1965); “Зелени облаци” по С. Красински (1965); 2 поеми по А. Далчев (1966); “Три импровизации върху Дон Кихот” и “Седенкарски песни” по А. Разцветников (1966); “Задявки” (1972); “Тихи песни”, т. Н. Лилиев (1974).

Музика към филми (игрални):

“Наша земя” (1952), “Ребро адамово” (1956), “Гераците” (1957), “Сиромашка радост” (1958), “Пътища” (новела “Другото щастие”) (1959) и “Златният зъб” (1962), реж. А. Маринович; “Отвъд хоризонта”, реж. З. Жандов (1959).

Избрана лит. от него:

“Любомир Пипков” (С., 1958); “Слово и дело” (София, 1997); “Лазар Николов” (Пловдив, 2002).

Избрана лит. за него:

“Константин Илиев. Музикално творчество. Каталог” (София, 2000).

Творби

RIZN РИЗН Уеб дизайн © 2000-2009 Всички права запазени. Съюз на българските композитори
eXTReMe Tracker