Емил Наумов

Емил Наумов

1962

София - България

пианист, композитор, педагог

Учи композиция при Н. Буланже, пиано при Г. Казадесю, К. Кързън, Н. Магалов и дирижиране при И. Маркевич в Американската консерватория във Фонтенбло (1971-­79). Завършва Висшата национална музикална консерватория в Париж (1985) и Ecole normale de musique (1987) в класа по дирижиране на П. Дерво. Работи като концертиращ артист с активна успешна международна кариера, професор по композиция и камерна музика в Американска консерватория във Фонтенбло, професор по пиано в Парижката консерватория. Артистичен директор на “Нова лятна музикална програма” в консерваторията в Гаржанвил. От 1997 е редовен професор по пиано и музикален анализ в Университета в Блумингтон (САЩ). Води майсторски класове в Япония, Франция, САЩ, Испания. Изнася концерти в Европа, САЩ, Азия, Южна Америка. Сътрудник на издателство “Шот” в Майнц, Германия. Член на GEMA и SACEM. Музикален съветник на асоциацията “Н. и Л. Буланже”. Носител на награда “Р. Казадесю”, награди за композиция на Френската академия за изящни изкуства, на асоциацията “Н. и Л. Буланже” и др.

Автор е на над 60 опуса. Всичките му произведения са издадени на 43 самостоятелни CD, има 52 CD като пианист от немските Wego-Schott и Orfeo, Gega New и др

Творчество

Музикално-сценични:

“Чудото и детето” ­ комична кам. опера (1975; 1978, Благоевградска кам. опера).

Хорово-оркестрови:

Концертна оратория за пиано, 3 хорови ансамбъла и симф. орк. (1974).

За симфоничен оркестър:

Симфониета-концертанте “Картините на моя дядо” (1973); Симф. поема “България 1300” (1976); Капричио (1978); “Уловени мигове”.

Концерти за пиано: №1 за пиано, стр. оркестър и 4 тимпана (1972), №2 за пиано и симф. орк. (1989).

За цигулка и орк.: Концерт за цигулка “В памет на Надя Буланже”; “Триптих”.

Камерна музика:

Струнен квартет (1988) ;Възторжено трио (L ‘elan Trio) за пиано, цигулка и виолончело (1974); Дивертименто за обой и пиано (1978); 3 пиеси за 2 цигулки и пиано (1981).

За флейта и пиано: Малка сюита; 3 детски пиеси (1984).

За фагот и пиано: 3 елегии (1990); Импресия; Кантилена.

Соната за виола и пиано (2001).

За пиано: “Музика за двама” за 2 пиана (1976); “Светът в музиката на едно дете” (1979); 12 пиеси (1980); Соната (1981); “Безизходица” (1981); “Върху името на Бах” ­ сюита (1986); 4 прелюда; 13 анекдота (1991); Рапсодия (1995); “Валс за Надя” ­ пиано на четири ръце (1997); Рефлексии (1998); Trois Gymno-pedies (1999).

Вокална музика: 4 песни за глас и пиано, т. П. Росар и П. Валери (1976).

За орган:

Фантазия (1987).

Хорова музика:

“Свещен концерт” за пиано и см. хор по латински текстове (2000).

Избрана лит. от него:

“Паспорт от един любознателен музикант” (С., 1997).