Елена Карастоянова

Елена Карастоянова

1.Х.1933

София - България

композитор, педагог

Дъщеря на Ас. Карастоянов. Завършва БДК (дн. ДМА “П. Владигеров”) с музикознание и композиция при проф. Ас. Карастоянов и проф. Ал. Райчев. Работи като преподавател по хармония, музикален анализ и полифония в СМУ (дн. НМУ) София и в Института за музикални и хореографски кадри. Директор на Държавното хореографско училище (дн. НУТИ) (1983­-88).

Автор е на: произведения за хор и оркестър; за камерен и струнен оркестър; камерна музика; хорови песни и др. Носител е на награди от конкурса “Строева песен” (1985, 1987, 1989) и др.

Автор е на теоретичните студии “Скритото многогласие в творчеството на Й. С. Бах”, “Фригийската секунда в българската народна песен” и др.

Творчество

За мъжки хор и симфоничен оркестър:

“Небесен страж (1985); “При първия зов” (1987).

За камерен оркестър:

Сюита (1968).

За струнен оркестър:

Симфониета (1969).

Камерна музика:

Соната за цигулка и пиано (1967); “Прелюд и шега” за флейта и пиано (1979); “Алегро” за тромпет и пиано (1980).

За пиано: Четири пиеси (1964); “Детско лято” ­ цикъл от 5 леки пиеси (1982); “Ваканция” (1992).

Вокална музика: Три песни за глас и пиано (1988).

За смесен хор:

“За свободата” ­ кантата; “Жажда” ­ балада; “Дни” (1974);

Песни акапела върху нар. текстове (1977).