Александър Текелиев

Александър Текелиев

3.VІ.1942

Свиленград - България

композитор, педагог

Завършва БДК (дн. ДМА “П. Владигеров”) с композиция при проф. В. Стоянов (1968). Работи като отговорен редактор в БНР (1971­-76). Специализира композиция и оркестрация в Будапеща при Атила Бозаи (1980) и в Париж при Мишел Филипо (1982). От 1977 преподава в ДМА. Професор по композиция и симфонична оркестрация (от 1991).

Автор е на: музикално сценични произведения, 2 оратории и други вокално-симфонични творби, симфонии за струнен оркестър и други камерно-инструментални опуси; вокални цикли и художествени песни; много хорови песни, включително детски и юношески песни и вокализи, които са представителен репертоар за българските състави; солови песни за деца; обработки за народен хор; музика към филми и др. Открояваща в музиката му е богатата емоционалност, която определя и използваните различни изразни средства. Над 110 негови произведения са публикувани у нас и в чужбина, 50 са записани на плочи. Произведенията му са изпълнявани във Франция, Италия, Гърция, Япония, Унгария, Португалия, Русия, Украйна, Швеция, Полша, Германия, Австрия, Мексико, Норвегия и др. Носител на национални награди и отличия, сред които Наградата на София за балета “Сянката” (1985) и др.

Творчество

Музикално-сценични:

“Готвачът на херцога” ­ опера (1989).

Балети:

“Сянката” (1979, 1985, София); “Балетни ескизи” ­ триптих (1986); “Лунна жена” ­ камерен (1997).

Хорово-оркестрови:

“Морска приказка” ­ поема за д. хор и симф. орк. (1987); “Корени” за нар. хор и симф. орк. (1997).

“Вик” за сопран, ж. хор и стр. орк., т. Х. Харалампиев (1995).

“Аве Мария” за м. хор и стр. орк. (1990).

За глас и симфоничен оркестър:

“Монолог” за бас и симф. орк. (1998).

За струнен оркестър:

Камерни симфонии: №1(1973), №2 (1975); №3 De Profundis Spiritusза 12 виолончели (1994).

“Адажио и скерцо” ( 1973); “Триптих” за струнни, ударни, пиано и орган (музика към “Балетни ескизи) (1986); “Коледен хорал” (1993).

Камерна музика:

За виола и пиано: Поема (1973); Адажио и токата (вариант за виолончело и пиано) (1983).

“Внушения” за валдхорна и пиано (1985); Концертна пиеса за тромпет и пиано (1994). “Контрасти” за соло виола (1981).

За пиано:Младежки албум (1973), Сонатина за пиано (1982), “Гротеска” (1983), “Памет” и “Ярост” (1992), “Епилог” (2000).

Вокални цикли и художествени песни:

За сопран и пиано “Дух и обич” цикъл от 3 песни: “Съмнение”, т. Е. Багряна; “Дух и обич”, т. Х. Харалампиев; “Колелото на живота” за сопран и пиано, т. Е. Багряна (1990); “Сини нощи”, т. Е. Багряна (1990).

За баритон и пиано: “Шест поеми за любовта”, т. П. Матев: “Замина ти”, “Молба”, Привършва любовта”, “Любовта е болна” “И търся първата любов”, “Ще си отидем” (1981).

За бас и пиано: “Кръгозори” ­ цикъл от 6 песни: “Борът”, т. Х. Хайне (1991); “Забрави”, т. Н. Лилиев; “Епилог”, т. А. Иожеф; “Конникът”, т. Е. Ади; “Кръгозори”, т. Н. Лилиев (1993); “Ютутунска юкахаха”, т. З. Йованович (1993).

Хорова музика:

За см. хор: “Сърцето на певеца” за сопран и см. хор, т. О. Орлинов (1967); “Монолог”, т. Е. Багряна (1980); “Бяло утро”, т. И. Енчев (1980); “Амазонка”, т. Е. Багряна (1983); “Зимен спомен”, т. Е. Багряна (1983); “Сини нощи”, т. Е. Багряна (1983); “Прездунавски вятър”, т. Б. Цолов; “Достойно ест” (1995) и др.

За ж. хор: “Ларго и скерцо” (1980), “Горест”, т. Н. Лилиев (1987); “Докога ли?”, т. Усим Керим (1989); “Миг” за сопран, ж. хор и пиано, т. Д. Шопов (1994) и др.

За д. хор: “Детско рали” (1982); “Залез” и “Регата” (1983) ­ вокализи и мн. песни за д. хор.

“Игра на телефон” ­сцена за 4 деца, д. хор и пиано, т. Т. Ганчева (1981).

Юношески: “Слънцето ни вика”, т. Н. Видров (1981); “Има още чудеса”, т. Т. Ганчева (1981); “Сини ваканции мои”, т. Н. Зидаров (1987).

Избрана лит. от него:

“Словесни анекдоти” (С. 1999).

Боянова, Ана. “Композиторът Александър Текелиев. Изповеди” (С., 2002).

Избрана лит. за него:

Цинандова-Харалампиева, Веса. “Александър Текелиев” (С., 1995).