Димитър Христов

Димитър Христов

2.Х.1933

София - България

композитор, музикален теоретик, педагог, обществен деец

Завършва БДК (днес НМА „П. Владигеров”) (1956). Учи композиция при проф. Марин Големинов. През 1963 спечелва стипендия на ЮНЕСКО. От 1969 работи в Институт за музика (днес Институт за изследване на изкуствата) при БАН, където е избран за старши научен сътрудник I степен (1983). От 1975 до 1979 е Генерален секретар на Международния съвет за музика към ЮНЕСКО. Защитава научна степен Доктор на изкуствознанието (1975). От 1976 е професор по полифония и увод в музикознанието в БДК/ДМА, както и по полифония, музикален театър на ХХ век и съвременни многогласни строежи, по полифония и съвременни направления в музиката и изкуствата в СУ „Св. Климент Охридски” и в НБУ. Той е избран за Доктор хонорис кауза на НБУ (2003) и ЮЗУ „Неофит Рилски” Благоевград (2009). Изнасял е лекции в университети в Германия, Франция, Швейцария, Швеция, Холандия, САЩ и Канада. В периода 1989-2005 е бил главен редактор на списание „Българско музикознание”, издавано от БАН. През 1994 започва да публикува списание „Музика. Вчера. Днес”.

В музиката му се открояват свободните форми, в които играта със звука и ритмичните комплекси, както и свободата, дадена на изпълнителите, разкриват нови радикални оригинални форми на изразяване и преосмисляне на музикалните жанрове по посока на тяхното своеобразно театрализиране. Удостоен е с много престижни международни и национални награди за композиция.

Творчество

Музикално-сценични:

Опери: „Игра” (поставена 1978, Варна); „Златната рибка” камерна опера (премиера 1983, Камерна опера Благоевград).

За симфоничен оркестър:

Симфонии: Симфония в две части №1 (1958), №2 (1964), №3 (1968).

Симфонична поема (1957). Ария за малък симф. орк. (за стр. орк.) (1959); Увертюра (1960); Симфонични епизоди (1962); Концертни миниатюри (1970); Увертюра с фанфари (1973); „Почти фантазия игра” (1981); „Игра с виолончели” (1983); „Перпетуи мобили ин пианисими” (1986); „Групи-трупи с малки сола на диригента” (1987); „Тихо адажио” (1988); „Кантилена върху два тона” (1989); „Карусел на страданието” (1990); „Сриване в безмълвието” (1991); „Нагоре високо търся те” (1993); „Струи, изтича” (1993); „Въздигам се в хаоса” (1994); “Открехвам я, надзърни” (1995); „Там, горе, сияе…” (1997); „Било е предсказано” (1999); „Тук е толкова тихо” (2000); „Трептящи, изгарящи” (без духови инструменти) (2004); „Развълнувано нагоре” за пиано и оркестър (2005); „Блуждаеща токата” за пиано и оркестър (2007); „Просветва – надига се” (2010).

Концерти:
за цигулка и орк.: № 1 (1965), № 2 и № 3 (1996); за виолончело и орк. (1969); за пиано и орк. №1 (1955), №2 (за пиано и най-голям духов симф. орк.) (версия за по-малък оркестров ансамбъл) (1982), № 3 „Ангел в небето” (1991); за три малки барабанчета и пет инструмента (1967); Троен концерт за пиано, цигулка, виолончело и оркестър (2009).

За стр. оркестър:
Симфониета (1956); Камерна сюита за 2 пиколи, 13 струнни, ударни и пиано (1966); Концертни миниатюри (1970); „Отнесени от вятъра” (1991); „Чакай своите пицикати!” (1994); „Студено и топло” (2001); Концертни вариации върху темата „Ероика” на Бетовен за пиано и стр. орк. (2002). „Свеждам чело” за виолончело соло и струнни (2002).

Камерна музика:

Два танца за тромпет и пиано (1960); „Три канона за три цигулки, съпровождани от три инструмента, които свирят върху три тона” (1981); „Сюита в 3/4 и без тути на 12-те (8-те) инструмента” (1983); „Книга за прибавящи се 12 виолончели” (1988); „Шествия почти без диригент” за флейта, кларинет, цигулка, виолончело, пиано и диригент (1988); „Януари” за 4 рецитатори и изпълнители на ударни инструменти по Й. Радичков (1989); „Капят, капят, изкапват…” за духов квинтет (флейта, обой, кларинет, фагот, корна) (1993); „Искам блаженството твое” за флейта, цигулка и виолончело (1993); „Тъжни джувки” за две цигулки (или цигулка и виола) (1995); “Тихо свети и радва” за кларинет и ударни (2001); „Разтърсващо нататък” за виолончело и арфа (2001); Соната за флейта и пиано (2005); „Красиво по 2” за флейта и арфа (2006).

Квартети: за медни инстр. (1954); Концертни миниатюри за стр. квартет (1970); Струнен квартет (1970); „Дай ми утеха!” за флейта, виола, арфа и чембало („Концертни миниатюри”) (1993); Квартет за флейта, виола, арфа и чембало (1972); „Контрабас тръгва към небето” за цигулка, виола, фагот и контрабас (1993).

Трио: Соната (1953); „Искам блаженството твое” за флейта, цигулка и виолончело (1993).

За виолончело и пиано: Соната (1953); „Ричеркари” (1986); „Виолончелото изоставя дясната ръка на пианото” за виолончело и пиано дясна ръка (1992).

За соло виолончело: Соната (1965); „Размишления за едно самотно виолончело” (1991)

24 Етюди за арфа: (2002-2007).

За пиано: Две импровизации (1957); Сонати за пиано: №1 (1962), №2, 3, 4 (1974), №5, 6 (1992), №7, 8 (1994), №9, 10, 11 (1997), №12 (1998), №13 (2000), №14 (2001), №15 (2002), №16 (2003), № 17, 18 (2004), № 19, 20 (2005), № 21, 22 (2006), № 23, 24 (2007), № 25, 26 (2008), № 27 (2009), № 28, 29, 30 (2010), № 31, 32 (2011); Концертни миниатюри за соло пиано (1970); „Танго за вас, приятели” (1984); „Шакона” за соло пиано (1984); „Токата на задушница” (1992); „Качулки след страшния дъжд” – 7 пиеси (1992); Ноктюрни № 1, 2 (2011).

За клавирни ансамбли: „Добре дошли при нас” за 2 пиана на 8 ръце (1983); „Скитам се там” за пиано на 4 ръце (1998); „Потъвам, въздигам се” за пиано на 6 ръце (1998); Соната за 2 пиана на 4 ръце (1999); „Ужасната инсталация” за 1 пианист и трима помощници (1999); „Няма нищо иронично” за 7 леви ръце на 1 пиано (2000).

Вокална музика:

3 песни за бас и пиано, т. Н. Вапцаров (1961); I и II цикъл песни за сопран и пиано, т. П. П. Славейков (1981); Цикъл от 4 песни за сопран и пиано по т. на П. Яворов (1985); „Три рецитации с пеене” за баритон и пиано, т. П. Яворов (1992); „Великден”, 9 песни за сопран и пиано (2003).

Хорова музика:

„Книга за хор” 21 акап. канона върху нар. текстове за тригласен ж. хор (1982); „3 песни „Едва, едва театрализирани” (акап.) (1982).

Избрана литература от него:

„Полифония” (съавт. З. Манолов) (С., 1965); „Западни хоризонти. Музикален пътепис. ГФР, Франция, Холандия, САЩ.” (С., 1966); „Композиционни идеи във фугите на „Добре темперирано пиано” на Й. С. Бах” (С., 1968); „Хипотеза за полифоничния строеж” (С., 1970); „Композиторът и общественото съзнание. За третата музикална практика” (С., 1975); „Към теоретичните основи на мелодиката”: Т.1. “Опит за очертаване на аналитичен подход към отделната мелодия” (С., 1973), Т.2. „Опит за класификация на мелодическите прояви” (С., 1982), Т.3. „Опит за обяснение на мелодичния феномен” (С., 1988); „Учебник по полифония” (съавт. А. Ангелов) (С., 2001); „Фундаментални предпоставки за композиторското въображение” (2009).

Избрана литература за него:

Лалова, Капка. „Литературно-театрални и музикално-драматургични аспекти на игровото. (Върху опита на операта „Игра” на Димитър Христов.)” (С., 2002); Чокоева-Ангелова, Биляна. „Монологичност във виолончеловото творчество на Димитър Христов (полифонични трансформации на строежите)”; Карапетров, Константин. „Трагикът и неговият ад. Поглед върху Димитър Христов” (С., 2007)