- А
- Б
- В
- Г
- Д
- Е
- Ж
- З
- И
- Й
- К
- Казанджиев, Васил
- Казасян, Вили
- Кандов, Александър
- Караатанасов, Веселин
- Караджов, Димитър
- Караджов, Димитър
- Карадимчев, Борис
- Карастоянов, Асен
- Карастоянова, Елена
- Кауфман, Николай
- Кауцки, Венцеслав
- Кенов, Никола
- Керкелов, Петър
- Кираджиев, Владимир
- Клинкова, Живка
- Князев, Николай
- Коджаманов, Руси
- Коларов, Милко
- Л
- М
- Н
- О
- П
- Р
- С
- Т
- У
- Ф
- Х
- Ц
- Ч
- Ш
- Щ
- Ъ
- Ю
- Я
Димитър Христов
1933
София - България
композитор, музикален теоретик, педагог, обществен деец
Завършва БДК (дн. ДМА “П. Владигеров”) (1956). Учи композиция при проф. М. Големинов. През 1963 е стипендиант на ЮНЕСКО. От 1969 работи в Института по музикознание/Институт за изкуствознание към БАН, старши научен сътрудник I ст. (от 1983). Професор по: полифония и увод в музикознанието в БДК/ДМА (от 1976), по полифония, музикален театър на ХХ век и съвременни многогласни строежи, по полифония и съвременни направления в музиката и изкуствата в СУ “Св. Кл. Охридски”, НБУ и др. Почетен професор на НБУ (от 2003). Доктор на изкуствознанието (от 1975). Изнасял е лекции в университети в Германия, Франция, Швейцария, Швеция, Холандия, САЩ и Канада. Главен редактор на списание “Българско музикознание” (Институт за изкуствознание БАН) (от 1989). Издател на списание “Музика. Вчера. Днес” (от 1994). Генерален секретар на международния съвет по музика към ЮНЕСКО (1975-1979). Заема ръководни постове в СБК.
Автор е на произведения в различни жанрове: 2 опери; 3 симфонии и други пиеси за симфоничен, струнен оркестър и камерно-инструментална, солова и ансамблова музика и др. В музиката му се открояват свободните форми, в които играта със звука и ритмичните комплекси и свободата в изпълнителската проява разкриват нови радикални оригинални форми за изразяване и преосмисляне на жанровете по посока на тяхното своеобразно театрализиране. Удостоен е с много престижни международни и национални награди за композиция. Последната е на Международната академия на изкуствата в Париж (1999).
Автор на теоретични трудове, статии, книги и учебници.
Творчество
Музикално-сценични:
Опери: “Игра” (1978, Варна); “Златната рибка” камерна опера (1983, Благоевград).
За симфоничен оркестър:
Симфонии: Симфония в две части (№1) (1958), №2 (1964), №3 (1968).
Ария за малък симф. орк. (за стр. орк.) (1959).
Симфонична поема (1957); Увертюра (1960); Симфонични епизоди (1962); Концертни миниатюри (1970); Увертюра с фанфари (1973); “Почти фантазия игра” (1981); “Игра с виолончели” (1983); “Перпетуи мобили ин пианисими” (1986); “Групи-трупи с малки сола на диригента” (1987); “Тихо адажио” (1988); “Кантилена върху два тона” (1989); “Карусел на страданието” (1990); “Сриване в безмълвието” (1991); “НагореВисокоТърся те” (1993); “Струи, изтича” (1993); “Изправям се в хаоса” (1994); “Открехвам я, надзърни” (1995); “Там, горе, сияе…” (1997); “Било е предсказвано” (1999); “Тук е толкова тихо” (2000).
Концерти:
за цигулка и орк.: №1 (1965), №2 и №3 (1996); за виолончело и орк. (1969); за пиано и орк. №1 (1955), №2 (за пиано и най-голям духов симф. орк.) (за по-малък брой духови инстр.) (1982), №3 “Ангел в небето” (1991).
За стр. оркестър:
Симфониета (1956); Камерна сюита за 2 пиколи, 13 струнни, ударни и пиано (1966); Концертни миниатюри (1970); “Отнесени от вятъра” (1991); “Чакай своите пицикати!” (1994); “Студено и топло” (2001); Концертни вариации върху темата “Ероика” на Бетовен за пиано и стр. орк. (2002). “Свеждам чело” за виолончело и струнни (2003).
Камерна музика:
“Сюита в 3/4 и без тути на 12-те (8-те) инструмента” (1983); “Книга за прибавящи се 12 виолончели” (1988); “Три канона за три цигулки, съпровождани от три инструмента, които свирят върху три тона” (1981); “Шествия почти без диригент” за флейта, кларинет, цигулка, виолончело, пиано и диригент (1988); “Януари” за 4 рецитатори и изпълнители на ударни инструменти по Й. Радичков (1989); “Капят, капят, изкапват…” за духов квинтет (флейта, обой, кларинет, фагот, корна) (1993).
Квартети: за медни инстр. (1954); Концертни миниатюри за стр. квартет (1970); Струнен квартет (1970); “Дай ми утеха!” за флейта , виола , арфа и чембало (“Концертни миниатюри”) (1993); Квартет за флейта, виола, арфа и чембало (1972); “Контрабас тръгва към небето” за цигулка, виола, фагот и контрабас (1993).
Концерт за три малки барабанчета (1967); “Искам блаженството твое” за флейта, цигулка и виолончело (1993).
За виолончело и пиано: Соната (1953); “Ричеркари” (1986); “Виолончелото изоставя дясната ръка на пианото” за виолончело и пиано дясна ръка (1992).
2 танца за тромпет и пиано (1960); “Разтърсващо нататък” за виолончело и арфа (2001); “Тихо свети и радва” за кларинет и ударни (2001).
“Тъжни джувки” за 2 цигулка и виола (1995).
За соло виолончело: Соната (1965); “Размишления за едно самотно вио-лончело” (1991).
Етюди за арфа: №14 (2002), №58 (2003).
За пиано: Две импровизации (1957); Сонати за пиано: №1 (1962), №2, 3, 4 (1974), №5, 6 (1992), №7, 8 (1994), №9, 10, 11 (1997), №12 (1998), №13 (2000), №14 (2001), №15 (2002), №16 (2003). Концертни миниатюри за соло пиано (1970), “Танго за вас, приятели” (1984), “Шакона” за соло пиано (1984), “Токата на задушница” (1992), “Качулки след страшния дъжд” 7 пиеси (1992).
За клавирни ансамбли: “Добре дошли при нас” за 2 пиана на 8 ръце (1983),“Скитам се там” за пиано на 4 ръце (1998), “Потъвам, въздигам се” за пиано на 6 ръце (1998), Соната за 2 пиана на 4 ръце (1999), “Ужасната инсталация” за 1 пианист и 3-ма помощници (1999), “Няма нищо иронично” за 7 леви ръце на 1 пиано (2000).
Вокална музика:
3 песни за бас и пиано, т. Н. Вапцаров (1961); I и II цикъл песни за сопран и пиано, т. П. П. Славейков (1981); “3 песни “Едва, едва театрализирани” (акап.) (1982); Цикъл от 4 песни за сопран и пиано по т. на П. Яворов (1985); “Три рецитации с пеене” за баритон и пиано, т. П. Яворов (1992).
Хорова музика:
Книга за хор” 21 акап. канона върху нар. текстове за тригласен ж. хор (1982).
Избрана лит. от него:
“Полифония” (съавт. З. Манолов) (С., 1965);“Западни хоризонти. Музикален пътепис. ГФР, Франция, Холандия, САЩ.” (С., 1966); “Композиционни идеи във фугите на “Добре темперирано пиано” на Й. С. Бах” (С., 1968); “Композиторът и общественото съзнание. За третата музикална практика” (С., 1975); “Към теоретичните основи на мелодиката”: Т.1. “Опит за очертаване на аналитичен подход към отделната мелодия” (С., 1973); Т.2. “Опит за класификация на мелодическите прояви” (С., 1982); Т.3. “Опит за обяснение на мелодичния феномен” (С., 1988); “Учебник по полифония” (съавт. А. Ангелов) (С., 2001).
Избрана лит. за него:
Лалова, Капка “Литературно-театрални и музикално-драматургични аспекти на игровото. (Върху опита на операта “Игра” на Димитър Христов.)” (София, 2002).