- А
- Б
- В
- Г
- Д
- Е
- Ж
- З
- И
- Й
- К
- Казанджиев, Васил
- Казасян, Вили
- Кандов, Александър
- Караатанасов, Веселин
- Караджов, Димитър Иванов
- Караджов, Димитър
- Карадимчев, Борис
- Карастоянов, Асен
- Карастоянова, Елена
- Кауфман, Николай
- Кауцки, Венцеслав
- Кенов, Никола
- Керкелов, Петър
- Кираджиев, Владимир
- Клинкова, Живка
- Князев, Николай
- Коджаманов, Руси
- Коларов, Милко
- Колев, Йордан
- Л
- М
- Н
- О
- П
- Р
- С
- Т
- У
- Ф
- Х
- Ц
- Ч
- Ш
- Щ
- Ъ
- Ю
- Я
Димитър Тъпков
12.VІІ.1929 - 7.V.2011
София - България
композитор, педагог, обществен деец
Завършва БДК (дн. ДМА “П. Владигеров”) с композиция при проф. М. Големинов (1956). Работи в Музикалния отдел на БНР (1956-62). Заема различни ръководни обществени и творчески длъжности. Секретар на СБК (1962-65). Директор на Софийската опера (1967-70). Ректор на ДМА (1979-82). Заместник-директор на Научното обединение по изкуствознание към БАН (197279). Заместник-председател на Комитета за култура (дн. Министерство на културата) (1982-86). От 1997 е директор е на фестивала “Софийски музикални седмици”. От 1961 преподава оркестрация в БДК и в Пловдив (1963-67) и композиция в БДК (от 1971). Професор (от 1976). Преподава в ШУ “К. Преславски”, ВМПИ/АМТИ Пловдив.
Автор е на: сценична музика; Реквием; творби за симфоничен и струнен оркестър; камерна музика и др. Утвърдените жанрови модели в музиката му са свободно претворени, изпълнени са със съвременно послание. Оригиналното използване на тембровото богатството на отделните инструменти и оркестровия колорит се вплита в линеарно разгърнатата драматургия на творбите. Като композитор е носител на множество национални и международни отличия, сред които I нагр. на Международната трибуна на композитора в Париж (1976) за “Кантата за мира”, в Москва за цикъла от детски песни “Шест игралки-залъгалки” (1978) и др. Голяма част от творбите му са отпечатани, записани под диригентството на В. Стефанов и издадени на грамофонни плочи и CD.
Творчество
Хорово-оркестрови:
“Реквием за Сонг Ми” (1970).
“Кантата за мира” за мецосопран, д. хор и стр. орк. (197576).
За глас и симфоничен оркестър:
Симфония №2, т. Ан. Стоянов (посв. на В. Стефанов) (1991).
Цикъл от 4 песни, т. Д. Дебелянов (1959).
За симфоничен оркестър:
Сюита от 4 симф. приказки по Ел. Пелин (1957).
Sinfonia breve (1978).
Увертюри: “Повест за Беласица” (1957); Септемврийска увертюра (1974).
Рапсодия (за малък орк). (1968); Концерт за оркестър (1969); “Рапсодично дивертименто” (197273); Lamento (1976); “Есе за оркестър” (1979).
Концерти: за флейта и орк. (1955); за арфа и орк. (1971).
За струнен оркестър:
Микросимфония (върху A и H) (1992).
Детски симфониети: №1 (1964), №2 (1966), № 3 (1971).
“Прелюд” (ок. 1955); 6 багатели (197273); “Варианти” (1995).
Концертино за фагот, струнни и ударни (1994).
Вокално-инструментални:
Концерт за колоратурен сопран и стр. квартет (1955).
“Самонадеяната жаба” муз. приказка за четец и 3 духови инстр. (1959).
“Кон и охлюв” за четец и ударни инстр. (1994).
“Възпоминание” за глас и стр. орк. (2002).
Камерна музика:
“Ритмология” 6 танцувални шеги за ударни по Жюл Ренар (1979).
“Остинато” за 12 виолончели (1990).
Духов квинтет (1972); “Приказка за мишката, костенурката, камъка и свраката” за духов квинтет (1979).
Вариации за стр. квартет (ок 1955).
Струнни квартети: №1 (ок. 1956), №2 (197273).
3 нар. песни (ок. 1957); 2 сюити “Скици върху народни песни” (195758).
5 миниатюри за 2 цигулки, виола и виолончело (1958).
Квартет за флейта, виола, чембало и арфа (1973).
Трио за флейта, кларинет и фагот №1, №2 (ок. 195354).
5 етюда за ударни инстр. (1970).
Сонатина за тромпет и пиано (1952)
Солови сонати: за контрабас (1968); за виолончело (1990); за обой (1993); за кларинет (1994), за виола (2002).
Вокална музика: “Към вечността” цикъл за глас и кларинет, т. Ал. Геров (1993).
Хорова музика:
За см. хор: Две песни по френски трубадури от ХII (1998).
За едн. хор: “Во имя господне” и “Херувимска” по “Болгарский роспев” от ХVII век (199798).
Цикъл детски песни:
“Приспивалки” (1996).
Избрана лит. за него:
Генова, Мирослава. “Симфониите на Димитър Тъпков” (С., 1997).
