- А
- Б
- В
- Г
- Д
- Е
- Ж
- З
- И
- Й
- К
- Казанджиев, Васил
- Казасян, Вили
- Кандов, Александър
- Караатанасов, Веселин
- Караджов, Димитър Иванов
- Караджов, Димитър
- Карадимчев, Борис
- Карастоянов, Асен
- Карастоянова, Елена
- Кауфман, Николай
- Кауцки, Венцеслав
- Кенов, Никола
- Керкелов, Петър
- Кираджиев, Владимир
- Клинкова, Живка
- Князев, Николай
- Коджаманов, Руси
- Коларов, Милко
- Колев, Йордан
- Л
- М
- Н
- О
- П
- Р
- С
- Т
- У
- Ф
- Х
- Ц
- Ч
- Ш
- Щ
- Ъ
- Ю
- Я
Георги Арнаудов
18.ІІІ.1957
София - България
композитор, педагог
Завършва БДК (дн. ДМА “Проф. П. Владигеров”) в класа по композиция на проф. Ал. Танев и курс за съвременна музика на Б. Спасов. Посещава летните курсове на Академията за изящни изкуства във Флоренция при Б. Фърнихю (Англия) и А. Майер (Италия) както и Международния семинар за композитори при Тон де Леув (Холандия). От 1985 работи като преподавател по музикално-теоретични дисциплини в СМУ (дн. НМУ) “Л. Пипков”. От 1995 е хоноруван преподавател, от 2000 редовен преподавател в департамент “Театър” НБУ.
Автор е на: музикално-сценични произведения танцов театър и модерен балет; камерна и оркестрова музика и др. Паралелно с това се занимава с изследвания в областта на музикалната антропология, както и с мултимедийни интердисциплинарни проекти. Музиката му е представителна за съвременните търсения в новата българска музика след 80-те години на ХХ век и е получила признание на авторитетни международни форуми. Носител е на редица престижни международни награди: Grand Prix на Европейския съюз за радиоразпръскване (EBU, 1985); “Златна арфа” (1986); Наградата на Международната федерация Jeunesses Musicales (1986) и Премията “Карл Мария фон Вебер” (1989). През 2003 неговата Концертна музика за оркестър печели наградата на конкурса по повод 100-годишнината на НМУ “Л. Пипков”.
Негови произведения са изпълнявани в България, Германия, САЩ, Франция, Англия, Русия, Италия, Полша, Австралия, на Международната трибуна на композитора ЮНЕСКО (Париж), Дрезденски музикален фестивал, Wien Modern (Австрия), “Звукови пътища” (С. Петербург) Sonorities (Белфаст), Musica Viva (Детройт), Musica Nova (София), “Аполония”, “Софийски музикални седмици”, “Варненско лято”, “Два дни и нощи на съвременната музика” (Одеса), Лютославски фестивал (Лондон), Mostly Modern (Дъблин), Световни дни на музиката и др. Негови произведения са записани на компактдискове от фирмата Gega New. Клавирните му творби са издадени на компактдиск от Concord Records (САЩ) в изпълнение на Анжела Тошева.
Интернет сайт: Георги Арнаудов
Творчество
Музикално-сценични:
Танцов театър:Offertorium I (1981), Offertorium II (1991); “Носорози” по Й. Йонеско (1998); “… най-високата точка на моята вътрешност…” (1998); “Черна Кутия” (1999); “Предверие” танцов театър (2001); Мистерии (2003).
Балети:“Пресичане на пространството” (съвм. с А. Аврамов) (1996); “Орисани” (в две действия) (1996).
“Звукът на тишината” мултимедиен проект (2000).
За симфоничен оркестър:
Симфонии:№1 (1984), №2 (1989).
Концерт за оркестър (1986); Kammerkonzert (1988); Laus Solis (1996); “Цветовете на светлината” (1997); Симфонични вариации за пиано и орк. (2001).
За камерен оркестър:
Кончерто гросо (1987).
За вокален ансамбъл и камерен оркестър от характерни духови, струнни и ударни инструменти:
Thyepoleo орфически мистериални ритуали (1999).
За глас и камерен оркестър:
Footnote (…und Isolde/ns Winkfall lassen) по поемата “Молитва” от Дж. Джойс (1991).
За сопран и камерен ансамбъл:
“Кръгът на ритуала” по стари санскритски текстове (1993); Summe Deus (1993); Пътят на птиците II (1998).
Камерна музика:
Струнен квартет №2 (1988); Ритуал III (Борхес фрагмент) за чело соло (1993); “Пътят на птиците” за сопран, флейта и цигулка (1995); Katavasiiза мецосопран и струнен квартет (1996); Thyepoliaза тенор, блокфлейта, ударни и чело (1997); Kellsза виолончело соло (1999); “Вариации по тема от С. Рахманинов” за две пиана и ударни (2001); Delicatessenс различни струнни състави (2002).
За пиано:“Звукови пейзажи” (1983); “Ритуал I” (1988); “Въплъщение в Светлината” (Ритуал II) (1993); “…къс небе всред тишината…” по картини на Р. Магрит (1993); “Храмът на Тишината” за две пиана (1996); Et Iterum Venturus (1997); A Husky Fifenote Blew (1998); “Каденци и монодии” (2001).