- А
- Б
- В
- Г
- Д
- Е
- Ж
- З
- И
- Й
- К
- Казанджиев, Васил
- Казасян, Вили
- Кандов, Александър
- Караатанасов, Веселин
- Караджов, Димитър Иванов
- Караджов, Димитър
- Карадимчев, Борис
- Карастоянов, Асен
- Карастоянова, Елена
- Кауфман, Николай
- Кауцки, Венцеслав
- Кенов, Никола
- Керкелов, Петър
- Кираджиев, Владимир
- Клинкова, Живка
- Князев, Николай
- Коджаманов, Руси
- Коларов, Милко
- Колев, Йордан
- Л
- М
- Н
- О
- П
- Р
- С
- Т
- У
- Ф
- Х
- Ц
- Ч
- Ш
- Щ
- Ъ
- Ю
- Я
Васил Казанджиев
10.ІХ.1934
Русе - България
композитор, диригент, педагог
Завършва БДК (дн. ДМА “П. Владигеров”) (1957). Учи композиция при проф. П. Владигеров и дирижиране при проф. Вл. Симеонов. Работи като диригент в Софийската опера (1957-64) и поема представянето на целия български репертоар. Едновременно с това става главен диригент на камерния ансамбъл “Софийски солисти” (1962-78). Под негово ръководство съставът участва на всички национални фестивали, утвърждава се на международна сцена. Главен диригент на Симфоничния оркестър на БНР (1979-93). В репертоара на двата състава равностойно присъстват традицията и съвременността, българските и чуждите заглавия, включващи произведения от барока до музиката на ХХ век. Осъществява активна звукозаписна дейност. Неговата открояваща се професионална диригентска изява се превръща и в творчески стимул за редица български композитори. От 1960 преподава “четене на партитури”, а от 1984 оркестрово дирижиране в ДМА. Професор по оперно и симфонично дирижиране (от 1985). С цялостната си музикантска изява той има голям принос за пропагандирането в България на съвременната музика и изпълнението на български творби в чужбина.
Автор е на внушително творчество: 4 симфонии и други произведения за симфоничен оркестър, на музика за различни камерни формации; музика към филми и театрални постановки, над 20 марша и военни песни, транскрипции и др. Творчеството му от 60-те години се свързва с т.нар. музикален авангард в българската музика. Две стилови особености, особено характерни за творчеството му, го приобщават към европейските тенденции от втората половина на ХХ век: отношението към фолклора (стилизация, архаика, импровизация) и отношението към тембъра (М. Божикова).
Творчество
За симфоничен оркестър:
Симфонии: №1 “Симфония на химните” (1959), №3 “В памет на баща ми” (1983), №4 “Нирвана” за хор и орк. (2000).
Симфониета за голям орк. (1953); Увертюра “Септември 1923” (1960); “Апокалипсис” (1976); “Капричио” (1977); “Илюминации (1979)”.
Концерти: за тромпет и орк.(1954); Симфония-концертанте за саксофон, пиано и орк. (1958); Концерт за цигулка и орк. (1962).
За струнен оркестър (и други състави):
Вариации (1950, 1965); Complexi Sonori (1965); “Картини от България” за струнни и ударни (1970); “Празнична музика” (“Псалми и ритуали”) (1972).
За камерен оркестър:
Симфония №2 “Симфония на тембрите” (1968); Дивертименто (1957); “Живите икони. Възхвала на Софийската крипта” (1970).
За др. инструментални ансамбли:
Poco a pocoза ударни инстр. и орган (1977); Affreschi Sacriза духови и ударни инструменти (1992).
Камерна музика:
“Катарзис” за 12 виолончели (1996); 4 дуета за струнни и духови инстр. (1953); Духов квинтет (1974); Клавирен квинтет (1980); In modo scherzosoза брас квинтет (1985).
Струнни квартети: №1 “Перспективи” (1966), №2 (1970-72), №3 (2002).
Концертни импровизации за флейта, виола, арфа, чембало /пиано (1974); “Миражи” за кларинет, цигулка, виолончело и пиано (1997); “Строфи” за флейта, цигулка и пиано (1968); “Епизоди” за кларинет, арфа и ударни инстр. (1977); “Импулси” за флейта, обой и фагот (1978); Виртуозни етюди за ударни инстр. и пиано (1970).
Сонати: за валдхорна и пиано (1954); за кларинет и пиано (1954); за соло цигулка (1957); за соло виолончело (1975); за цигулка и виолончело (1998).
Прелюд и фуга за виола и пиано (1956); 4 пиеси за цигулка и пиано (1966); “Силуети” за виолончело и пиано (1974); “Диалози” за флейта и арфа (1977); “Медитация” и “Екстаз” за цигулка и пиано (1977, 1982); “Отблясъци” за флейта и пиано (1978); “Еквилибристики” (1979); “Отражения” за две виолончели (1982); “Сага за виолончело и пиано” (посветена на К. Илиев) (1999).
За пиано: Токата (1957); Соната (1959); Младежки албум (1972); “Триумф на камбаните” (1972).
Вокални произведения: Via Appia antica (“По пътя, засенчен от кипариси”) за глас и пиано, т. Й. Петков (1965); две песни за сопран и стр. орк. (1965, 1966); “Видения” вок. цикъл за сопран и ударни инстр. (1971).
За смесен хор:
“Елегия” за см. хор и орган (1977); “Велик стенопис” – поема (1980).
Музика към филми (игрални):
“Тютюн”, реж. Н. Корабов (1962); “Рицар без броня”, реж. Б. Шаралиев (1965); “Шибил”, реж. З. Жандов (1967); “Татул”, реж. Ат. Трайков (1972); “Боянският майстор”, реж. З. Жандов (1980).
Избрана лит. за него:
Божикова, Милена. “Васил Казанджиев” (С., 1999).
