Михаил Големинов

Михаил Големинов

2.VІ.1956

София - България

композитор, изпълнител

Син на проф. М. Големинов. Учи пиано, композиция, хорово и оркестрово дирижиране в БДК (дн. ДМА “Проф. П. Владигеров”) (до 1984). През 1985 се премества в Австрия, където учи електроакустична и компютърна музика при проф. Д. Кауфман, композиция при проф. Р. Хаубенщок­Рамати, оркестрово дирижиране при проф. К. Остерайхер и пиано при проф. Х. Осбергер, проф. Х. Граф и проф. Ю. Уде във Виенската музикална академия. Има творчески контакти с Тон де Леу (Амстердам, Холандия) и А. Балтин (Москва, Русия). Получава различни стипендии. Работи в музикалната издателска къща “Доблингер” и за музиколожкото издателство във Виена (1989­-2000). Реставрира стари ръкописи в музикалния архив на Музикферайн (Виена). Създател на много специални шрифтове, които се употребяват в модерната нотация. Основател на Orange Factori (музикално издателство и студио за компютърна музика и музикално оформление). Музиката му се свързва с актуални течения в авангарда и постмодернизма. Пише за: различни музикални и артистични формации и ги подпомага със свои идеи; музикалното оформление и музиката на различни постановки в Бургтеатър (Виена) и др.; музика за инсталации; за видео и web връзки; аранжименти; techno, dance, hiphop и др. Получава високи отличия на авторитетни форуми за съвременна музика: “Карл Мария фон Вебер” (Дрезден, Германия) (1983) за Струнен квартет №1; две награди “Хамбахер” (Германия) (1989) за Концерт за тромпет и оркестър и Концерт за пиано и оркестър; Награда на Летния музикален фестивал в Хицакер (Германия) (1992); препоръка за изпълнение от международното жури на Великденския фестивал в Залцбург (Австрия) (1983); финалист на композиторския конкурс ALEA III, организиран от Училището по изящни изкуства към Бостънския университет (САЩ) (1989; 1991). Произведенията му са изпълнявани на форуми за съвременна музика в Австрия, България, Русия, Франция, Италия, Германия, Япония, Полша, Словакия, Чехия, Америка.

Творчество

За симфоничен оркестър:

Концерти:за пиано и орк. №1 (1984), №2 (1987); за тромпет и орк. (1985).

LightWave (1995); Симфония (2003); “Тракийска загадка” (2003).

За камерен оркестър:

Концертино за пиано и кам. орк. (1993).

Камерна музика:

3 струнни квартета.

За пиано:

3 пиеси

(1983); Сонатина (1984); 10 пиеси (1984).

Floating Metalза соло пиано (поръчка SMCQв Квебек, Монреал, 2001).

Пет етюда за пиано (2001­02).

За две пиана: Frozen hypocrisy (или повече пиана) (2002); Piano people (2002); Maze of ravings.

Електронна и електроакустична музика

Deja – vuза клавесин, електр. цигулка и сопран саксофон.

Кларинетисимо за соло кларинет и многоканален магн. (1983); 2 етюда за лента (1983).

Coyoteза саксофонен квартет и liveелeктронника (поръчка на Австрийското министерство на науката и изкуството, 1994)).

Vox за саксофонен квартет, 2 гласа и liveелектроника (пор. Hoergaenge festivalв Концертхаус, Виена, 1998).

Galileoза пиано и електроника (2000); Le Voyeur за баскларинет и електроника.

Revelation за 2 пиана и електроника (2001).

Ungrammatical liberations (Концерт за пиано №3) за пиано, малък барабан и произволен брой инструменти и електроника (2002).

За компютър:

X Streams  за саксофонен квартет, 2 гласа и 2 импровизиращи компютъра.

Компютърно генерирана музика: Moon landscape (2000); Solar eclips (2000).

Illusion valley за 2 или повече пиана, електроника и саксофон ad libitum ((2002).

LightWave IIза голям симф. оркестър и електроника.

Министерство на субкултурата (цикъл): Insectizerза цигулка и електроника (посв. на П. Яворов); Subway за 2 контрабаса и електроника; zenWALL 1, 2, 3h3(red-dot).

(компютърно генерирана музика) (2003).