- А
- Б
- В
- Г
- Д
- Е
- Ж
- З
- И
- Й
- К
- Казанджиев, Васил
- Казасян, Вили
- Кандов, Александър
- Караатанасов, Веселин
- Караджов, Димитър Иванов
- Караджов, Димитър
- Карадимчев, Борис
- Карастоянов, Асен
- Карастоянова, Елена
- Кауфман, Николай
- Кауцки, Венцеслав
- Кенов, Никола
- Керкелов, Петър
- Кираджиев, Владимир
- Клинкова, Живка
- Князев, Николай
- Коджаманов, Руси
- Коларов, Милко
- Колев, Йордан
- Л
- М
- Н
- О
- П
- Р
- С
- Т
- У
- Ф
- Х
- Ц
- Ч
- Ш
- Щ
- Ъ
- Ю
- Я
Борис Карадимчев
30.ІІІ.1933
Ямбол - България
композитор, педагог
Завършва дирижиране при проф. Ас. Димитров и композиция при проф. П. Владигеров в Бдк (дн. ДМА “П. Владигеров”) (1961). Работи в Българска концертна дирекция, като отговорен редактор в БНТ. Преподава хармония в Средно сержантско военно музикално училище, в Естрадния отдел на Бдк. Професор по музика в НАТФИЗ “Кр. Сарафов” (от 1999).
От 1978 е художествен ръководител на Детска вокална група “Пим-пам”, за която пише десетки детски песни, добили широка популярност.
Пише произведения в различни музикални жанрове. Най-голяма популярност имат неговата филмова, детска и забавна музика. Автор е на музика към 120 анимационни филма, много от които имат успех из целия свят, и към повече от 40 игрални филма. Създал е над 200 забавни песни. Написал е симфонични и камерни произведения и др.
През 50-те години са първите му опити в популярната музика, когато работи с “Джаза на младите”. През 60-те години започва да пише песни, първата е “Аз оставам при морето” (изп. Емил Димитров). Той е един от първите композитори, които подават ръка на бийт-групите от края на 60-те : “Щурците”, “Сребърните гривни” и др. Песента му “Бяла тишина” печели първа награда на фестивала “Златният Орфей” (1967) и се превръща в евъргрийн. В края на 70-те и през 80-те години особено плодотворно е сътрудничеството му с групата “Тангра”. Сред най-популярните песни от 90-те са: “Времето е наше”, “Отново е Коледа”, “Рождество”, “Алилуя” (Коледна пиеса). Носител е на редица награди: Сочи (1967), фестивала “Златният Орфей” (1967, 77, 79; нагр. за цялостно творчество, 1997) и др.
Творчество
За симфоничен оркестър:
Концерт за валдхорна и орк. (1961).
Adagioи Fugaпо Yesterdayи Let it Beна “Бийтълс”.
Камерна музика:
Струнен квартет; Рондо за кларинет и пиано; Три пиеси за кларинет; Виртуозни вариации за соло цигулка; Прелюд и фуга за контрабас и пиано и др.
За пиано: Сонатина (1960).
Наградени забавни песни:
Сочи: “Човекът, който не подписа” (II нагр., 1967).
“Златният Орфей”: “Бяла тишина”, т. Б. Гудев, изп. Г. Минчев, група “Щурците” и стр. квартет (I нагр., 1967); “Земя звезда” (II нагр., 1977); “Бразда в небето” (II нагр. 1979).
“Бургас и морето”: “Малка песен за Бургас”, т. Н. Йорданов, изп. Г. Калоянчев (I нагр. 1976).
Музика към анимационни филми:
“Женитба”, реж. С. Бакалов и Р. Петков (нагр. на фестивала в Кан за късометражен филм); “Десетият кръг”, реж. А. Харалампиева (Златен “Никелди” на фестивала за анимационни и късометражни филми в Билбао, Испания, 1998).
Музика към игрални филми:
“Шведски крале”, реж. Л. Кирков (1967); “Краят на песента”, реж. М. Николов (1970); “Няма нищо по-хубаво от лошото време”, реж. М. Андонов, “Гневно пътуване”, реж. Н. Корабов, “Момчето си отива”, реж. Л. Кирков, “Автостоп”, реж. Н. Петков (1971); “Като песен”, реж. И Акташева, Хр. Писков (1973); “От нищо нещо”, реж. Н. Рударов (1979); “Оркестър без име”, реж. Л. Кирков (1981) и др.