- А
- Б
- В
- Г
- Д
- Е
- Ж
- З
- И
- Й
- К
- Казанджиев, Васил
- Казасян, Вили
- Кандов, Александър
- Караатанасов, Веселин
- Караджов, Димитър Иванов
- Караджов, Димитър
- Карадимчев, Борис
- Карастоянов, Асен
- Карастоянова, Елена
- Кауфман, Николай
- Кауцки, Венцеслав
- Кенов, Никола
- Керкелов, Петър
- Кираджиев, Владимир
- Клинкова, Живка
- Князев, Николай
- Коджаманов, Руси
- Коларов, Милко
- Колев, Йордан
- Л
- М
- Н
- О
- П
- Р
- С
- Т
- У
- Ф
- Х
- Ц
- Ч
- Ш
- Щ
- Ъ
- Ю
- Я
Цветан Радославов
1863 - 28.Х.1931
София - България
Завършва философия в Лайпциг, учи във Виена и Прага, защищава докторска дисертация. След завръщането си в България, работи като гимназиален учител в Габрово, Русе и София. Участва в дейността на читалище “Славянска беседа” и на театралната трупа “Сълза и смях”. Член е на управителния комитет на Българската оперна дружба.
Като студент при едно от пътуванията си до България през 1885, за да вземе участие в Сръбско-Българската война, създава музиката и текста на патриотичната песен “Горда Стара планина”, която през 1964 става национален химн. За пръв път песента е отпечатана през 1895 в “Учебник по музика. Ч.1” от К. Махан. По-късно след хармонизирането e от Добри Христов тя е озаглавена “Мила родино”. Борис Тричков я използва в хоровата си композиция “Родино мила”.
Цв. Радославов е автор на историческия труд “Титлите на българските царе” и философското изследване “Емоционалният фактор при мисленето с оглед на дуалистичните схващания в етиката и религията”.
Творчество
Аршинков, Стоян. “Мила Родино”. Цветан Радославов” (С., 1985).