- А
- Б
- В
- Г
- Д
- Е
- Ж
- З
- И
- Й
- К
- Казанджиев, Васил
- Казасян, Вили
- Кандов, Александър
- Караатанасов, Веселин
- Караджов, Димитър Иванов
- Караджов, Димитър
- Карадимчев, Борис
- Карастоянов, Асен
- Карастоянова, Елена
- Кауфман, Николай
- Кауцки, Венцеслав
- Кенов, Никола
- Керкелов, Петър
- Кираджиев, Владимир
- Клинкова, Живка
- Князев, Николай
- Коджаманов, Руси
- Коларов, Милко
- Колев, Йордан
- Л
- М
- Н
- О
- П
- Р
- С
- Т
- У
- Ф
- Х
- Ц
- Ч
- Ш
- Щ
- Ъ
- Ю
- Я
Стефан Мутафчиев
27.Х.1942 - 16.ІХ.1997
Търговище - България
композитор, педагог, диригент
През 1965 постъпва в теоретичния факултет на БДК (дн. ДМА “П. Владигеров”) и учи композиция при проф. П. Хаджиев. През 1967 е приет за редовен студент по композиция при проф. В. Стоянов. След неговата смърт учи при проф. П. Хаджиев и проф. Д. Тъпков. Стипендиант на СБК. През 1974 постъпва в Държавна филхармония Пловдив като диригент на народния хор при новосъздаващия се Ансамбъл “Тракия”, където работи заедно с главния художествен ръководител на Ансамбъла К. Дженев и диригента на оркестъра Н. Стойков. Тримата осъществяват първия премиерен концертспектакъл на състава (1975). Преподавател по Ръководство на народни състави (народен хор) във ВМПИ (днес АМТИ) Пловдив (от 1976). Доцент. Специализира при проф. Л. Шамина и при проф. Н. Мешко във фолклорния факултет на Държавния музикално-педагогически институт в Москва (1981). Ръководител на Ансамбъла за народни песни (1983-85). Дългогодишен главен художествен ръководител на Ансамбъл “Тракия”, с който осъществява активна концертна дейност и звукозаписна дейност за БНР и БНТ и др. Съавтор е на сборника “Песни за смесен хор” (съвместно с Василка Спасова).
Той е сред утвърдените имена в жанра на фолклорната обработка. Неговите песни формират основния репертоар на Ансамбъл “Тракия”, както и на съставите на АМТИ. Оригинални като композиторски подход, много от тях като “Донка на порти седеше”, “Седнало е Гьоре, дос” и др., са репертоарни и за другите състави, включени са в учебния материал за студентите и учениците в СМУ по народна музика в страната, както и в учебници по музика в общообразователните училища. Имат многобройни записи в БНТ, БНР, Радио Пловдив, Радио Стара Загора. Отличаван е с награди: “Момински песни от Южна България” (1977, диплом, златен медал и кристална ваза за изпълнение и за композиция); от фолклорни прегледи и конкурси и др.
Автор е на: музикално-сценични произведения; симфонична, камерна и хорова музика и др. През 2000 посмъртно е издаден авторски CD от Gega New “Хубава мома” с негови песни и изпълнения с Ансамбъл “Тракия”.
Творчество
Музикално-сценични:
“Лудата” опера по Ел. Пелин (1971).
“Овчар и Юда девойка” едноактен балет.
За симфоничен оркестър:
“Дивертименто” за пиано и орк. (1970); h3(red-dot). “
Симфония за морето” за четци и симф. орк. (1976).
Камерна музика:
“Песен без думи” за флейта и пиано, “Легенда” за обой и пиано; “Импровизация” и “Танц” за цигулка и пиано (1965); “Скерцо” за кларинет и пиано (1966); “Токатина” за пиано (1967); “Вариации” по нар. песен за струнен квартет (1968); Концерт за цигулка, чело, пиано и ударни инструменти (1969); Соната за цигулка и пиано (1972).
За пиано: “Зимен сън” приказка.
Вокална музика: Морето е тихо сега” за бас и пиано; 2 песни по т. на Ф. Г. Лорка за сопран, флейта, английски рог и стр. квартет (1966).
Хорова музика:
За см. хор: “Балада за войните на Самуила” (1969).
За нар. хор: “Донка на порти седеше”, “Седяла Яна”, “Седнало е Гьоре, дос”, “Казаци”, “Мари, Маро”; “Момински песни от Южна България” (1977) и мн. др.
Музикално-танцови постановки:
“Хоро се вие” и др.