Светослав Обретенов

Светослав Обретенов

25.ХІ.1909 - 16.V.1955

Провадия - България

композитор, диригент, обществен деец

Завършва ДМА (1934). Стажува една година и същевременно дирижира хора при читалище “Яворов”, Синдикалния хор и хор “Кавал” в София. През 1935 е композитор-пианист на Русенския театър. Учителства в Бяла Слатина, Ямбол и Пловдив (1937­-41). Композитор във Варненския драматичен театър и диригент на хор “Морски звуци” в града (1942-­44). От 1933 сътрудничи на антифашистките театри “Народна сцена”, Т­35 и “Реа-листичен театър”, композира песни с пролетарска тематика за театрални постановки. Заедно с поета Н. Хрелков съставя първия нелегален партиен сборник с революционни песни “20 трудови песни” (1934).

Особено активна е неговата творческа и музикално-обществена дейност след 1944. Дирижира хорове в Бяла Слатина, Ямбол, Пловдив и Варна. Важна за българската музикална култура е работата му с Държавния радиохор, който след трагичната му смърт приема неговото име като Българска хорова капела “Светослав Обретенов” (днес Държавен филхармоничен хор “Светослав Обретенов”). Под негово ръководство хорът се превръща във водещ изпълнителски колектив и очертава нови съвременни критерии в професионалното българско хорово изпълнителско изкуство. Репертоарът му включва стотици заглавия, като особено пропагандира българската, съветската и руската музика. Изнася много студийни и публични концерти, осъществява грамофонни записи. Посещава Чехословакия, Полша, Унгария, световните фестивали на демократичната младеж в Прага, Будапеща, Берлин, Букурещ и получава най-високи отличия. Същевременно през 1949 Св.Обретенов е диригент на хор “Кавал”. Специализира в Москва при Ю. Шапорин (1952­-53).

Пише произведения в различни жанрове, като най-значителни са неговите кантати и оратории. Те, както и голяма част от останалото му творчество, изразяват неговата социална и политическа ангажираност.

Автор е на: 25 песни за смесен и 12 за детски хор; 99 революционно-работнически и масови песни (част от които са отпечатани в сборника “20 трудови песни”; 14 солови песни; 32 солови детски песни; театрална музика и др. От инструменталните му пиеси особено популярни са “Шестте прелюдии” за пиано и “Детски албум”, които разкриват богата мелодическа инвенция на автора и принадлежат към най-хубавото, създадено от българските композитори за пиано.

Творчество

Музикално-сценични:

Опера:

“Грамада” (недов.), либр. Пл. Цонев.

Оперета:

“Пълна кофа доказателства” (“Процесът в Пекин”), т. Л. Огнянов-Ризор.

Хорово-оркестрови:

Оратория: “Партизани” ­ за солисти, см. хор и орк., т. К. Зидаров (1952).

Кантати:“Димитровска родина” за бас, см. хор и орк., т. Н. Вълчев (1950); “Запей, наш бащин край“  за см. хор и четец, т. Пл. Цонев (1954); “Радост иде” за тенор, см. хор и орк., т. Пл. Цонев (1955).

Вокално-инструментални сюити:“На прощаване” за солисти, см. хор и орк., т. Хр. Ботев; “Борба за мир” за солисти, см. хор и орк., т. Н. Вълчев (1951).

За симфоничен оркестър:

“Балканът пее хайдушка песен” ­ симф. поема (1942); “Георги Димитров” героична увертюра (1945); “Три симфонични танца” (1956); “Хороводна тема с вариации” за цигулка и орк.

За камерен оркестър:

“По хайдушки дири” ­ сюита.

Камерна музика:

За цигулка и пиано: “Приспивна песен”.

За пиано:“Детски албум” (1946); “Разходка и игра” (1946); “Шест прелюдии” (1955).

Солови песни:

“Има една песен”, т. Н. Хрелков; “Гонитба”, т. Н. Хрелков; “Пищи над мене сив сокол”, т. Ив. Василев: “Росни ми, росице”, т. нар.; “Малкият барабанчик”, “Среща”, т. Мл. Исаев; “Песента на граничаря”, т. Н. Вълчев, и др.

Хорови песни:

За см. хор:“Хайдути”, т. Хр. Ботев (1928); “Виж гръмнат орел”, т. Н. Хрелков; “Червените ескадрони”, т. Хр. Смирненски; Из “Приказно царство”, т. Хр. Ясенов; “Три сестри”, балада, т. Н. Хрелков, “Горице, темна усойка”, т. нар.; “Бабина приказка”, т. П. Яворов; “Хайдути”, т. Ламар; “Син ти е, бабо, разбойник”, т. Н. Зидаров; “Луд гидия”, т. П. Славейков; “Приспивна песен”, т. Т. Белчев, “Хайдушка невяста”, т. нар. “Кукай, кукувице”, т. Н. Хрелков и др.

За д. хор:“Димитровско племе”, т. Б. Божилов; “Бисерна река”, т. Ас. Босев; “Хайдушко кладенче”, т. Пл. Цонев; “Гайдар”, т. Пл. Цонев и др.

Сборници със солови детски песни:

“Детски песни за пение и пиано” (1951); “Песнички за най-малките”, т. Пл. Цонев (1955).

Театрална музика:

3 марша към пиесата “Великият план”, т. Й. Беxер (1933); 4 песни към съветската пиеса “Чудната сплав”, “Песен на С. Перчатник” към съветската пие-са “Чуждото дете”; “Песен на гладния младеж” и “Песен на палката” към пиесата “Улица без радост” от И. Хершкович и др.

Избрана лит. от него:

“Светослав Обретенов. Спомени, статии, писма, материали” (Съст. Д. Зенгинов) (С., 1970).

Избрана лит. за него:

Кръстев, Венелин “Светослав Обретенов” (С., 1966).