Петър Динев

Завършва Духовна семинария в Цариград. Учи в Консерваторията в Санкт Петербург композиция при Н. Соколов, С. Петров и А. Глазунов и източна музика при проф. Сакети (1911-­15) и право в Санкт-Петербургския университет. Преподава източна музика в Казанската консерватория (1919­-22). След завръщането си в България през 1922 работи като учител по музика (1923-24), лектор по черковна музика в ДМА (дн. ДМА “П. Владигеров”) (1925­-36), учител в Духовната семинария и доцент в Духовната академия (1926­46). През 1944-­51 е инспектор по музика и подначалник на културно-просветното отделение на Св. Синод.

Автор на теоретични статии и студии, посветени на българската църковна музика: “Сходство между народните и църковни мелодии” (1955), “Рилската църковнопевческа школа в началото на  ХIХ век и нейните представители” (1957), “Народнопесенни елементи в българския църковен напев” (1959) и др. Разработва източноцърковните и старобългарски напеви и композира песнопения в техния стил. Превежда духовномузикални съчинения на Йоан Кукузел от източен на западен нотопис (1938). Хармонизира и обработва за хор около 60 македонски народни песни