- А
- Б
- В
- Г
- Д
- Е
- Ж
- З
- И
- Й
- К
- Казанджиев, Васил
- Казасян, Вили
- Кандов, Александър
- Караатанасов, Веселин
- Караджов, Димитър
- Караджов, Димитър
- Карадимчев, Борис
- Карастоянов, Асен
- Карастоянова, Елена
- Кауфман, Николай
- Кауцки, Венцеслав
- Кенов, Никола
- Керкелов, Петър
- Кираджиев, Владимир
- Клинкова, Живка
- Князев, Николай
- Коджаманов, Руси
- Коларов, Милко
- Л
- М
- Н
- О
- П
- Р
- С
- Т
- У
- Ф
- Х
- Ц
- Ч
- Ш
- Щ
- Ъ
- Ю
- Я
Панчо Владигеров
1899 - 1978
Цюрих - Швейцария
Представител на т.нар второ поколение български композитори. Един от основателите на Дружеството на българските компонисти “Съвременна музика” (1933). Основоположник на редица жанрове в българската музика и на българската композиционно-педагогическа школа, възпитала едни от най-изявените съвременни български композитори (негов ученик е и пианистът Ал. Вайсенберг). Произхожда от Шумен, където живеят родителите му, но е роден заедно със своя брат-близнак цигуларя Л. Владигеров, в Швейцария. Свири на пиано и композира от най-ранна възраст, десетгодишен учи теория и композиция при проф. Добри Христов в София. След ранната смърт на баща му през 1912 заминава с майка си и брат си за Берлин, където учи композиция в Академичното висше училище за музика теория и композиция при проф. П. Юон и пиано при Х. Барт; завършва Академията за изкуство в класа по композиция на проф. Ф. Гернсхайм и проф. Г. Шуман (1920). За свои творби получава двукратно “Менделсонова премия” на Академията (1918 и 1920). Работи като пианист и композитор в Deutsches Theater на М. Райнхард Берлин(1920-32), пише музика за негови постановки. През 1932 се завръща в България и в продължение на четири десетилетия е професор по пиано, камерна музика и композиция в ДМА, която днес носи неговото име.
Автор е на многобройно творчество в различни жанрове: опера, балет, симфонична музика, 5 концерта за пиано и 2 за цигулка и симфоничен оркестър; камерна музика; 38 авторски транскрипции на инструментални пиеси за различни инструменти със съпровод на пиано; над 50 концертни обработки на народни песни за глас и пиано (или оркестър); 20 солови песни с пиано, 10 хорови песни с пиано или оркестър; музика към постановки в Deutsches Theater Берлин, Theater in der Josephstadt Виена и Народен театър София и др. Разпространението на Владигеровото творчество по света започва от началото на 20-те години на ХХ век, когато негови произведения се издават на ноти от виенското “Универсал едисион” и на грамофонни плочи от “Дойче грамофон” (Берлин) и се изпълняват многократно из цяла Европа и САЩ. Самият той е гостувал в десетки европейски държави като изпълнител на свои концерти за пиано и пиеси. Носител на наградата “Готфрид фон Хердер” на Виенския университет (1969). На негово име се провежда национален и международен конкурс за пианисти и цигулари в Шумен. Сценичната и симфоничната му музика е записана в 4 комплекта по 7 грамофонни плочи (“Балкантон”). Редица от произведенията му като Българска рапсодия “Вардар” стават емблематични за българската музика.
Творчество
Избрани произведения
Музикално-сценични творби:
“Цар Калоян”, оп. 30 опера (1936, София).
“Легенда за езерото”, оп. 40 балет (1946, пост. 1962, София).
За симфоничен оркестър:
Симфония №1, оп.33 (1939); “Симфонична легенда”, оп.8 (1919); Три импресии из оп.9 (1920); Скандинавска сюита “Сънна игра”, оп.13 (1924), Българска рапсодия “Вардар”, оп.16 (1922, орк. 1928), Шест екзотични прелюдии, оп.17; “Българска сюита”, оп.21 (1927); Седем симфонични български танца, оп.23 (1931); увертюра “Земя”, оп.27 (1933); “Импровизация и токата” из оп.36; увертюра “Девети септември”, оп.45 (1949); Хоро-стакато (Динику-Владигеров) (1942); Първа и Втора сюита из балета “Легенда за езерото”, оп.40 (1947, 1953); “Еврейска поема”, оп.47 (1951); Драматична поема “Песен за мира”, оп.52 (1956); Шест новелети из оп.59 и оп. 60; сюита “Люлински импресии”, оп.63 (1972) и др.
Концерти за пиано и симфоничен оркестър: №1 (1918), №2 (1930), №3 (1937), №4 (1953), № 5 (1963).
За цигулка и оркестър: Концерт №1, оп.11 (1921), №2, оп.61 (1968); Бурлеска, оп.14 (1922); Българска рапсодия “Вардар”, оп.16 (1922, транскр. 1951) и др.
За струнен оркестър:
Симфония №2 “Майска”, оп.44 (1949).
За камерен оркестър:
Български песни и танци (1932); “Акварели” (1942); “Дивертименто” (1943).
Авт. транскрипции на клавирни пиеси за симфоничен, камерен и струнен оркестър.
Камерна музика:
Соната за цигулка и пиано, оп.1 (1914); Клавирно трио, оп.4 (1916); Струнен квартет, оп.34 (1940).
За пиано:над 100 пиеси, сред които: Сонатина кончертанте, оп.29 (1934); циклите “Десет импресии”, оп.9 (1920); Български песни и танци, оп.25 (1932); Миниатюри “Шумен”, оп.29 (1934); “Епизоди”, оп.36 (1941); “Акварели”, оп.37 (1942); “Картини”, оп.46 (1950); Сюита от пет пиеси, оп.51 (1954); Новелети, оп.59 (1964) и др.
За цигулка и пиано:“Поема” и “В народен тон”, оп.7 (1919); Българска рапсодия “Вардар”, оп.16 (1922); Две български парафрази “Хоро” и “Ръченица”, оп.18 (1925) и др., над 30 авт. транскрипции на пиеси за пиано.
За две пиана: 14 авт. транскрипции на клавирни и оркестрови пиеси.
За други инструменти със съпровод на пиано: 38 авт. транскрипции на инструментални пиеси.
Концертни обработки на народни песни за глас и пиано (или оркестър): над 50.
Солови песни с пиано 20.
Хорови песни с пиано или оркестър: 10.
Музика към постановки:
в “Дойчес театър” Берлин, “Театър ин дер Йозефщат Виена и Народен театър София.
Избрана литература за него:
Сагаев, Любомир. “Панчо Владигеров” (С., 1952). Клостерман, Евгени Павлов: “Панчо Владигеров” (С., 1961; С., 2000); Лазаров, Стефан. “Панчо Владигеров и театърът” (С., 1976); Аврамов, Евгений. “Хармонията на Панчо Владигеров” (С., 1976); Бояджиева, Весела. “Линеарни тенденции в клавирната музика на Панчо Владигеров и европейската ситуация в началото на ХХ век” (С., 2003).
