Никола (Китанов) Атанасов

Представител на т.нар. първо поколение български композитори, автор на първата българска симфония (1912), реализирана с композиционни похвати, характерни за класическия сонатно-симфоничен цикъл, и на първата българска соната за пиано (1911). Завършва Загребската консерватория при Ф. Дуган, В. Ружич, К. Юнек и В. Хумел (1906­12). Работи като учител в Стара Загора (1912­-22), Плевен (1915) и София (1922­-24). От 1923 е преподавател, а по-късно професор по музикално-теоретични дисциплини (1929-­58) и директор (1934­-37) в ДМА (дн. ДМА “Проф. П. Владигеров”). В творчеството му преобладава оркестровата музика. Автор е на: 3 симфонии, 2 увертюри и музикална картина “Дойчин войвода”; за мандолинен оркестър ­ увертюра и различни авторски пиеси, сред които 5 китки от български народни песни, 3 сюити, 3 валса, Ръченица, Арабеска, Интермецо и др.; около 500 обработки и оркестрации на увертюри, химни, песни от чужди автори и др.; камерни творби, голям брой хорови и солови песни и др. Най-известни негови произведения са Симфония №1 и Трио за цигулка, виолончело и пиано.