- А
- Б
- В
- Г
- Д
- Е
- Ж
- З
- И
- Й
- К
- Казанджиев, Васил
- Казасян, Вили
- Кандов, Александър
- Караатанасов, Веселин
- Караджов, Димитър
- Караджов, Димитър
- Карадимчев, Борис
- Карастоянов, Асен
- Карастоянова, Елена
- Кауфман, Николай
- Кауцки, Венцеслав
- Кенов, Никола
- Керкелов, Петър
- Кираджиев, Владимир
- Клинкова, Живка
- Князев, Николай
- Коджаманов, Руси
- Коларов, Милко
- Л
- М
- Н
- О
- П
- Р
- С
- Т
- У
- Ф
- Х
- Ц
- Ч
- Ш
- Щ
- Ъ
- Ю
- Я
Марин Големинов
8.ІХ.1908 - 19.ІІ.2000
Кюстендил - България
композитор, диригент, музикален педагог, музикален публицист
Представител на т.нар. второ поколение български творци, възпитал поколения български музиканти. С творчеството си формира характерни за българската музика стилистични насоки, свързани с фолклора и неговото авторско претворяване. Завършва ДМА (дн. ДМА “Проф. П. Владигеров”) (1931). Учи цигулка при проф. Т. Торчанов и теоретични дисциплини при проф. Добри Христов и проф. Н. Атанасов. През 193134 следва в Scola Сantorum в Париж, където учи композиция при проф. Венсан Д`Енди, Пол льо Флем и Алберт Бертлен. Посещава лекции по композиция при Пол Дюка в Eсole Normale de musique, както и лекции по музикална теория, естетика и литература в Сорбоната. През 1934 се завръща в България и става член на Дружеството на българските компонисти “Съвременна музика”. Свири втора цигулка в известния квартет “Аврамов” (1935-38). Един от инициаторите за създаване на Камерен оркестър при Радио София и негов диригент (193638). През 1938 заминава за Мюнхен, където една година специализира композиция при проф. Йозеф Хаас, проф. Х. Кнапе и дирижиране при проф. Карл Еренберг в Академията за музика. От 1943 в продължение на четири десетилетия е професор в ДМА по инструментознание, оркестрация, дирижиране и композиция. Две години е неин ректор (1954-56). Директор на Софийската опера (1965-67). Носител на наградата “Готфрид фон Хердер” на Виенския университет (1976). Член на БАН, академик (1989).
Автор е на: 4 опери, 2 танцови драми, сред които класическата “Нестинарка”; произведения за хор и оркестър, за глас и оркестър; 4 симфонии и други произведения за симфоничен и струнен оркестър; 8 струнни квартета и други камерни творби за различни инструменти; хорови и солови песни. Голяма част от произведенията му са постоянен репертоар на българските изпълнители.
Публикува 4 музикално-теоретични изследвания и учебници, над 200 статии, очерци, рецензии и др. в периодичния печат у нас и в чужбина.
интернетсайт: Марин Големинов
Интернет сайт: Марин Големинов
Творчество
Избрани произведения
Музикално-сценични:
Опери:“Ивайло” (1959, София); “Златната птица” (муз. приказка), (1961, София); “Зографът Захарий” (1972, София); “Тракийски идоли” (1981, Стара Загора).
Танцови драми:“Нестинарка” (1942, София); “Дъщерята на Калояна” (1973, София).
Хорово-оркестрови:
Kaнтати:“Отец Паисий” (1966), “Балада за Априлското въстание” за солисти, см. хор и орк. (1976).“Кресту Твоему” и “Алелуя” за м. хор и орк. (1992).“Възкресение за живите” симфония-кантата за мецосопран, см. хор, битов хор и симф. орк. (1993).
За глас и симфоничен или камерен оркестър:
За бас и симф. орк.: “Селска песен” (1943); 3 народни песни (1953).За сопран и симф. орк.:“Симфонични импресии по картини на Майстора” поема (1982).За сопран и кам. орк. 3 миниатюри (1965).
За симфоничен оркестър:
Симфонии:№1 “Детска” (1963), №2 (1966), №3 “На мира в света” за орк., сопран и битовхор (196970).
“Нощ” симф. поема (1931); “Горянки” увертюра (1939); “Симфонични вариации върху тема от Добри Христов“ (1942). Концерти:за виолончело №1, 1946 (авт. прер. за виола и оркестър, 1955) и №2 (1984); за цигулка (1968); за пиано (1975); за обой (1984); за контрабас и орк. (1993).“Прелюд, ария и токата” за пиано и орк. (1954); “Диптих” за флейта и орк. (1982).“Ламенто” (в памет на Добрин Петков, 1989).
За камерен оркестър:
Сюити:“Балкан”, “Гайдар”, “Сюита от пет македонски песни”, Сюита от пет народни песни” (1937).
За струнен оркестър:
Симфония №4 “Шопофония” (197778).Пет скици (авт. орк. 1952); Четири миниатюри върху нар. песни (1953); Шест миниатюри (1963).Концерт за струнен квартет и струнен оркестър (1963); Концерт (1980); Концертна пиеса (1985).
Камерна музика:
Духови квинтети:№1 (1935), Духов квинтет №2 (1946).
Струнни квартети: №1 (1934), №2 (1936), №3 “Старобългарски” (1946), №4 “Микроквартет” (1966), №5 (1969), №6 (1976), №7 (1976), №8 (1982). 5 скици (1948); 6 миниатюри върху народни песни (1953).
Солови и за различни инструментални формации:Прелюд за виолончело и пиано (1948); Малка сюита за соло виола (1951); Дуети за две цигулки (1955); Трио за обой, кларинет и фагот (1964); Соната за соло виолончело (1969); “Триптих” за флейта, обой и фагот (1977); “Гротеска” за флейта, виола, арфа и чембало (1987); “Тубафония” духов квинтет със соло туба (1987); “Крайности” за флейта и туба и (флейта и фагот) (1990); Камерна музика №3 за две натурални валдхорни и орк. (1991); Соната за цигулка и виола (1996).
За пиано:“Младежки страници” и “Пет импресии” клавирни цикли (1959).
Вокална музика: “Природа” 5 импресии за висок глас и пиано (1968).
Хорова музика:
За см. хор акапела:“Луд гидия” 5, т. П. П. Славейков (1934); Сюита от коледни песни (1938); “Хвалите имя Господне”(1989).
Солови песни:
“Хайдушко либе”, “Пролетна песен”, “Керванджийска” (1949).
Избрана лит. от него:
“Към изворите на българското звукотворчество. Историко-естетически принос” (С.,1937); “Инструментознание. Учебник за студентите в ДМА” (С., 1946); “Проблеми на оркестрацията” (С., 1953, 1956, 1966); “Зад кулисите на творческия процес” (С., 1971); “Дневници, представени от Румяна Апостолова” (С., 1996).
Избрана лит. за него:
Арнаудова, Боянка. “Марин Големинов” (С., 1968); Лазаров, Стефан. “Марин Големинов” (С., 1971); Апостолова, Румяна. “Марин Големинов” (С., 1998); Арнаудова, Боянка. “Музикална драматургия и стилови особености в сценичното творчество на Марин Големинов” (С., 2000); Паунова, Поля. “Марин Големинов в българското музикознание” (С., 2000).
