Марин Големинов

Марин Големинов

8.ІХ.1908 - 19.ІІ.2000

Кюстендил - България

композитор, диригент, музикален педагог, музикален публицист

Представител на т.нар. второ поколение български творци, възпитал поколения български музиканти. С творчеството си формира характерни за българската музика стилистични насоки, свързани с фолклора и неговото авторско претворяване. Завършва ДМА (дн. ДМА “Проф. П. Владигеров”) (1931). Учи цигулка при проф. Т. Торчанов и теоретични дисциплини при проф. Добри Христов и проф. Н. Атанасов. През 1931­34 следва в Scola Сantorum в Париж, където учи композиция при проф. Венсан Д`Енди, Пол льо Флем и Алберт Бертлен. Посещава лекции по композиция при Пол Дюка в Eсole Normale de musique, както и лекции по музикална теория, естетика и литература в Сорбоната. През 1934 се завръща в България и става член на Дружеството на българските компонисти “Съвременна музика”. Свири втора цигулка в известния квартет “Аврамов” (1935­-38). Един от инициаторите за създаване на Камерен оркестър при Радио София и негов диригент (1936­38). През 1938 заминава за Мюнхен, където една година специализира композиция при проф. Йозеф Хаас, проф. Х. Кнапе и дирижиране при проф. Карл Еренберг в Академията за музика. От 1943 в продължение на четири десетилетия е професор в ДМА по инструментознание, оркестрация, дирижиране и композиция. Две години е неин ректор (1954­-56). Директор на Софийската опера (1965­-67). Носител на наградата “Готфрид фон Хердер” на Виенския университет (1976). Член на БАН, академик (1989).

Автор е на: 4 опери, 2 танцови драми, сред които класическата “Нестинарка”; произведения за хор и оркестър, за глас и оркестър; 4 симфонии и други произведения за симфоничен и струнен оркестър; 8 струнни квартета и други камерни творби за различни инструменти; хорови и солови песни. Голяма част от произведенията му са постоянен репертоар на българските изпълнители.

Публикува 4 музикално-теоретични изследвания и учебници, над 200 статии, очерци, рецензии и др. в периодичния печат у нас и в чужбина.

интернетсайт: Марин Големинов

Интернет сайт: Марин Големинов

Творчество

Избрани произведения

Музикално-сценични:

Опери:“Ивайло” (1959, София); “Златната птица” (муз. приказка), (1961, София); “Зографът Захарий” (1972, София); “Тракийски идоли” (1981, Стара Загора).

Танцови драми:“Нестинарка” (1942, София); “Дъщерята на Калояна” (1973, София).

Хорово-оркестрови:

Kaнтати:“Отец Паисий” (1966), “Балада за Априлското въстание” за солисти, см. хор и орк. (1976).“Кресту Твоему” и “Алелуя” за м. хор и орк. (1992).“Възкресение за живите” симфония-кантата за мецосопран, см. хор, битов хор и симф. орк. (1993).

За глас и симфоничен или камерен оркестър:

За бас и симф. орк.: “Селска песен” (1943); 3 народни песни (1953).За сопран и симф. орк.:“Симфонични импресии по картини на Майстора” ­ поема (1982).За сопран и кам. орк. 3 миниатюри (1965).

За симфоничен оркестър:

Симфонии:№1 “Детска” (1963), №2 (1966), №3 “На мира в света” за орк., сопран и битовхор (1969­70).

“Нощ” ­ симф. поема (1931); “Горянки” ­ увертюра (1939); “Симфонични вариации върху тема от Добри Христов“ (1942). Концерти:за виолончело №1, 1946 (авт. прер. за виола и оркестър, 1955) и №2 (1984); за цигулка (1968); за пиано (1975); за обой (1984); за контрабас и орк. (1993).“Прелюд, ария и токата” за пиано и орк. (1954); “Диптих” за флейта и орк. (1982).“Ламенто” (в памет на Добрин Петков, 1989).

За камерен оркестър:

Сюити:“Балкан”, “Гайдар”, “Сюита от пет македонски песни”, Сюита от пет народни песни” (1937).

За струнен оркестър:

Симфония №4 “Шопофония” (1977­78).Пет скици (авт. орк. 1952); Четири миниатюри върху нар. песни (1953); Шест миниатюри (1963).Концерт за струнен квартет и струнен оркестър (1963); Концерт (1980); Концертна пиеса (1985).

Камерна музика:

Духови квинтети:№1 (1935), Духов квинтет №2 (1946).

Струнни квартети: №1 (1934), №2 (1936), №3 “Старобългарски” (1946), №4 “Микроквартет” (1966), №5 (1969), №6 (1976), №7 (1976), №8 (1982). 5 скици (1948); 6 миниатюри върху народни песни (1953).

Солови и за различни инструментални формации:Прелюд за виолончело и пиано (1948); Малка сюита за соло виола (1951); Дуети за две цигулки (1955); Трио за обой, кларинет и фагот (1964); Соната за соло виолончело (1969); “Триптих” за флейта, обой и фагот (1977); “Гротеска” за флейта, виола, арфа и чембало (1987); “Тубафония” ­ духов квинтет със соло туба (1987); “Крайности” за флейта и туба и (флейта и фагот) (1990); Камерна музика №3 за две натурални валдхорни и орк. (1991); Соната за цигулка и виола (1996).

За пиано:“Младежки страници” и “Пет импресии” ­ клавирни цикли (1959).

Вокална музика: “Природа” ­ 5 импресии за висок глас и пиано (1968).

Хорова музика:

За см. хор акапела:“Луд гидия” 5, т. П. П. Славейков (1934); Сюита от коледни песни (1938); “Хвалите имя Господне”(1989).

Солови песни:

“Хайдушко либе”, “Пролетна песен”, “Керванджийска” (1949).

Избрана лит. от него:

“Към изворите на българското звукотворчество. Историко-естетически принос” (С.,1937); “Инструментознание. Учебник за студентите в ДМА” (С., 1946); “Проблеми на оркестрацията” (С., 1953, 1956, 1966); “Зад кулисите на творческия процес” (С., 1971); “Дневници, представени от Румяна Апостолова” (С., 1996).

Избрана лит. за него:

Арнаудова, Боянка. “Марин Големинов” (С., 1968); Лазаров, Стефан. “Марин Големинов” (С., 1971); Апостолова, Румяна. “Марин Големинов” (С., 1998); Арнаудова, Боянка. “Музикална драматургия и стилови особености в сценичното творчество на Марин Големинов” (С., 2000); Паунова, Поля. “Марин Големинов в българското музикознание” (С., 2000).