Иван Спасов

Иван Спасов

17.01.1934 г. - 22.12.1996 г.

София - България

композитор, диригент, педагог

Иван Спасов завършва БДК (дн. ДМА “П. Владигеров”) в класа по композиция на проф. П. Владигеров и хорово дирижиране при проф. Г. Димитров (1957 г.). Специализира във Варшавската консерватория композиция при К. Сикорски и дирижиране при Ст. Вислоцки (1960­-62 г.). На дипломния си концерт изпълнява с Варшавската филхармония своята Първа симфония. От 1962 г. работи като симфоничен диригент. Основава Пловдивски камерен оркестър и музикалното общество “Пловдивска музикална младеж”, на чиито концерти за първи път в България изпълнява творби на Пендерецки и други съвременни автори. През 1967 г. посещава летните курсове за нова музика в Дармщат, където през 1968 г. радиооркестърът на Франкфурт под диригентството на М. Гилен изпълнява неговите “Епизоди за четири групи тембри”. От 1970 г. до 1991 г. е главен художествен ръководител на новосформирания Симфоничен оркестър в Пазарджик, с който реализира концерти и записи у нас и в чужбина. От 1989 г. е професор и ректор на АМТИ ­ Пловдив до смъртта си. Изнася лекции в САЩ (1982, 1989, 1990 г.). През 1989 г. дирижира концерт на Симфоничния оркестър на Гардън Гроув (Лос Анджелис), а в Ню Йорк връчва на Генералния секретар на ООН Ксавие Перес де Куеляр творбата си “Човечеството ­ ХХ век”, посветена на Организацията на обединените нации. Като диригент е осъществил и много премиери на произведения от съвременни български и чужди автори. Той е сред вдъхновителите и ярките представители на авангардните тенденции в съвременната българска музика. Автор е на 1 моноопера и 1 опера (недовършена); 4 симфонии; 4 концерта; кантатно-ораторни творби; оркестрова, инструментална, вокална музика; хорови песни и солови песни; музика към над 50 театрални постановки, 3 филма и др. В песенното (хоровото) и инструменталното му творчество фолклорната мелодика и нейната богата орнаментика и ритмическото разнообразие са подложени на оригинално авторско преобразуване чрез свободата на алеаториката, импровизацията и други съвременни композиционни техники. Хоровите му песни са сред най-представителния репертоар на българските хорови състави и формират нов стил на изпълнение, получил висока международна оценка. Вокално-оркестровите му творби от 80-те и­ 90-те години се открояват със своята дълбока извисена духовност. Произведенията му са изпълнявани в редица европейски страни, САЩ, Япония и Австралия. Има записи в български и чужди радиостанции и издадени грамофонни плочи и компактдискове. Изнасял е концерти със своя музика в Ню Йорк, Варшава и Москва. Автор е на три книги и критични статии.

Творчество

Музикално-сценични произведения:

“Монолози на една самотна жена” –­ моноопера (от театрален диптих “Координати на застиналото пространство и спряло време”) (1975, София);
“Смъртта и възкресението на Исуса” –­ опера, авторско либрето (според Евангелието и псалмите) (1996, недовършена).

Хорово-оркестрови произведения (инструментален-ансамбъл):

“Поема-плакат” (“Октомври 1917”) –­ оратория за четец, смесен хор и оркестър (1959 г.); “Антиреквием” или “Песен на един осъден” –­ оратория за бас, рецитатор, смесен хор и оркестър (1963 г.);
“Кантата за родината и революцията” – за женски хор, камерен оркестър и рецитатор (1970 г.);
“Селска кантата” – за женски хор, 2 обоя и 2 валдхорни (1972 г.);
“Монолози на една самотна жена“­ – монодрама за соло сопран, 12-гласен женски хор, камерен оркестър и магнетофонна лента по Г. Мистрал (1975 г.);
“Човечеството ­ХХ век” –­ оратория за сопран, бас, смесен хор и оркестър (1987 г.);
“Четири ноктюрни” –­ кантата за женски хор и камерен оркестър, стихове Т. Траянов (1988 г.);
“Български пасион” – за сопран, баритон, евангелист, смесен хор и оркестър (1990 г.);
“Песни на една душа, отлитаща към рая” – за сопран, магнетофонна лента и оркестър (1991 г.);
Меса за солисти, хор и оркестър по каноничен латински текст (1993 г.);
“Великденска музика за страданията, смъртта и възкресението на Исус” – за сопран, бас-баритон, евангелист, женски хор и орган (1994 г.);
“Mизерере” – за солисти, женски хор и оркестър (1995 г.);
“Отче наш” – за 2 смесени хора и оркестър (1995 г.).

Произведения за глас и симфоничен оркестър:

Canti Dei Morti  (“Песни на мъртвите”) – за сопран и симфоничен оркестър, по староегипетски текстове (1983 г.).

Произведения за симфоничен оркестър:

Симфония №1 (1962 г.);
Симфония №2 (1975 г.);
Симфония №3 – за струнни и тройни духови инструменти (1978 г.);
Симфония №4 – за баритон и оркестър (1981 г.).
“Игри” –­ дивертименто (1964 г.);
“Фойерверк” (1979 г.).
Концерт за оркестър (1989 г.);
Концерт за виолончело и оркестър №1 (1974 г.);
Концерт за виолончело и оркестър №2 (1984 г.);
Концерт за пиано и оркестър (1976 г.);
Концерт за цигулка и оркестър (1980 г.).
“Соната-концертанте” – за кларинет и оркестър (1960 г.).

Произведения за глас и камерен оркестър:

Четири полски лирики за сопран и камерен оркестър (1961 г.);
Canti Lamentosi – за 2 сопрана и камерен оркестър (1979 г.).

Произведения за камерен оркестър:

Микросюита (1963 г.);
“Епизоди за четири групи тембри” (1965 г.);
“Събор-надсвирване” – за 22 духови инструмента (1969 г.);
“Освещаване на небесния дом” (1994 г.).

Камерна музика:

“Движения” – за 12 струнни (1967 г.);
“Пиета” – за 12 виолончели (1991 г.);
“Музика за приятели” – за струнен и джаз квартет (1966 г.);
Духов квинтет №1 (1977 г.);
Духов квинтет №2;
“Игри” (1988 г.);
Струнен квартет (1972 г.);
“Координати на звука и движението” – за ударни и три контрабаса (1977 г.);
Клавирно трио (1981 г.);
“Фрагменти” – за флейта, китара и виолончело (1995 г.);
Соната за виола и пиано (1960 г.);
Багатели “Контрасти” – за флейта и пиано (1964 г.);
“Музика за приятели” и “Конфротация” – за цигулка и виолончело (инструментален театър) (1976 г.);
Sonata Quasi Variazioneза виолончело и пиано (1979 г.);
Da Capo – за контрабас и 2 магнетофонни ленти (1979 г.);
Соната за 2 виолончели (1987 г.);
“Пер вио-лончело соло” (1981 г.).

За пиано:

“Изкуството на серията” Т.1 (1970 г.), Т.2 (1966 г.), Т.3 (1969 г.).

Соната №1 (1985 г.);
Соната №2, Соната №3 (1987 г.).

24 етюда (1990-­92);
24 багатели (1995 г.);
“Малка пиеса във фолклорен стил” (1995 г.).

Вокална музика:

За сопран и инструментален ансамбъл:

“Песни на една жена” – за сопран, флейта, цигулка и виола, стихове Л. Даскалова (1964 г.) – за глас и камерен оркестър, 1970 г.);
5 миниатюри за сопран, бонгоси и пиано, стихове Ст. Пенчева (1964 г.);
5 поеми за сопран, флейта, китара, виола и тромбон по Аполинер (1968 г.);
Hommage d’ Apollinaire – за сопран, флейта, арфа, виолончело и контрабас (1980 г.).

“Литании” – за сопран, магнетофонна лента и пиано (1973 г.).

За сопран и пиано: 4 песни, т. Д. Дебелянов (1956); 4 песни, т. Н. Лилиев (1962); Триптих, т. В. Парун (1964); 4 песни, т. Л. Хюз (1971); “Среднощни песни”, т. Д. Дамянов, А. Германов, Б. Божилов (1974); 4 песни, т. П. Елюар (1982);“Триптих”, т. Е. Дикинсън (1992).

За орган:

“Сътворение, смърт и примирение” (авт. транскр. за 2 пиана; за орган и 2 пиана) (1992). “Шест портрета на един образ” (авт. транскр. пиано) (1994).

Хорова музика:

За см. хор: “Хей, пролет иде” (1982); “Балада за Левски” (1986); “Триптих” (1987); De Profundis (1992).

За м. хор:

“Неда вода наливала” (1980); “Молитва” (1990).

За ж. нар. и школуван хор: “Мехметьо, севда голема” (1969); “Пролет над Тракия” (1971);  “Два тъпана бият” (1975); “Радо, бела Радо” (1978); “Лятна нощ” ­ 16-гласен мадригал (1979); “Разви се гора зелена” (1980); “Тихият пролетен дъжд” (1983); 3 акварела (1986); 4 песни “Сезоните” (1986); “Света българска литургия” (1991); “Молитва” (1991); “Лейлинку кузум пиленце”, “Кога с брагим галяхме”, “Хубава Мавруда” (1996).

За четиригласен хор: “Молитва” (“Святий Боже”) (1996).

Избрана лит. от него:

“Небесносиньо утро, пладне и път след пладне” (С., 1989), “Животът ми ­ опит за реконструкция на една разпиляна мозайка” (Пловдив, 1993); “Симфониите на Константин Илиев” (С., 1995.)

Избрана лит. за него:

Спасова, Василка, Емилия Николова и Мария Бояджиева-Луизова. “Иван Спасов. Творчески хронограф.” (Пловдив, 1999). Андреева, Ценка и Ромео Смилков. “Клавирната музика на Иван Спасов” (Пловдив, 2000).