Емил Георгиев

Завършва ДМА (дн. ДМА “Проф. П. Владигеров”) с дирижиране при проф. Ас. Димитров (1953). Работи като диригент на Естрадния оркестър към Концертна дирекция и Оркестъра на Театъра на армията (1955­-60). Първият щатен диригент на Биг бенда на БНР (първоначално с оркестъра работи Жул Леви, 1960­-62). Един от основателите на оркестър “София”. Главен художествен ръководител на музикалните състави към СГНС (1964­-71). Главен художествен ръководител на Естрадата на БНА (1971­-74). Художествен ръководител на вокалната група на ансамбъл “Маяковски”. Има голям принос за създаването и развитието на българската забавна музика след 50-те години на ХХ век. Една от първите му песни ­ “Чико от Порто Рико” (първи изп. артистът Нейчо Попов) е много популярна в изпълнението на Леа Иванова, звучи и в различни съвременни кавъри. През 1953 композира, аранжира и дирижира музиката към “Първи Стършелов спектакъл” (съвм. с Ат. Бояджиев) в сътрудничество с В. Петров, Хр. Ганев, Б. Априлов. Спектакълът на младите бъдещи актьори на Сатиричния театър и режисьора Ст. Сърчаджиев има огромен успех и остава в историята на българско естрадно изкуство, а оркестърът прераства в Голям естраден оркестър към Концертна дирекция, поставил началото на концертите в БИАД и зала “България”, които също имат основополагащо значение за формирането на българската забавна музика и джаз през 50-те. Заедно с М. Аладжем и Ив. Стайков е сред първите професионални аранжори и оказва влияние за израстването на редица аранжори през следващите две десетилетия.

Автор е на: музика към документални, късометражни и игрални филми, театрална музика; забавни и танцови пиеси и инструментални пиеси за джазов оркестър; камерна; хорова музика и др.

Издал е учебника “Музикална акустика” (1975; 86).