Драгия Тумангелов

Представител на първите професионални музиканти в България. Първоначално учи цигулка в родния си град, от 1906 живее в София, където взима уроци по цигулка при Н. Фтичева и по теория на музиката при Добри Христов. През 1909 заминава за Германия. Завършва Консерваторията във Вюрцбург композиция и дирижиране при М. Оберслебен, (1912). След завръщането си в България работи като учител по музика във Втора мъжка гимназия (1912­-19; 1925­-37), Първа мъжка гимназия (1919­-25) и Военното училище (1937­-46) в София. Същевременно е диригент на хор “Родна песен” (1924­-25) и други любителски състави. Преподава в детски музикални школи в София и Самоков.

Автор е на: хорови песни, от тях 20 за смесен хор, и на детски песни. Първите датират от 1915. Последовател на Добри Христов, голяма част от хоровите му творби са разработки на народни песни. Сред тях най-популярни са “Като сакаш да се жениш” и “Сади мома лук”. Други са в духа на градската маршова песен, между тях са “Аз съм българче”, т. Ив. Вазов, “Бъди на крак”, т. А. Босев и др.

Автор е на учебници по пеене, с които се стреми да внедри народностна интонация в часовете по музика.