Добри Христов

Добри Христов

14.ХІІ.1875 - 23.І.1941

Варна - България

композитор, музикален теоретик, хоров диригент

Представител на т.нар. първо поколение композитори. С цялостната си изява той е най-крупната фигура в българската музика и музикална култура в първите две десетилетия на ХХ век. Завършва гимназия и работи като основен учител във Варна. Съосновател и диригент на музикалното дружество “Гусла” в града (1899). През 1900 заминава за Прага. Завършва Пражката консерватория при А. Дворжак, Й. Сук, В. Новак, О. Недбал (1903). След завръщането си в България работи като основен и гимназиален учител по музика във Варна (1904­-05) и София (1907-­18; 1922). Преподавател (от 1912) и директор (1918­-20) на Държавното музикално училище (дн. НМУ “Л. Пипков”) ­ София. Съосновател и диригент на музикалното дружество “Родна песен” в София (1909). Диригент на хора при църквата “Св. Седмочисленици” (1913) и на хора при храма-паметник “Св. Ал. Невски” (1935). От 1922 преподава теоретични дисциплини в ДМА (дн. ДМА “П. Владигеров”) и е поддиректор на Народния театър. От 1926 е извънреден, а от 1930 ­ редовен професор в ДМА. През 1929 е избран за дописен член на БАН.

Той е един от най-видните изследователи на българския музикален фолклор. Свързан със светските и църковни хорове, значителна част от творчеството си посвещава на хоровата и соловата песен. Между първите му произведения са китките “Лиляна мома хубава” (1897) и “Пусти моми жеравненки” (1898). След завръщането си от Прага разработва български песни от Македония (“Дафино вино”, “Шпирт, леле Яно” и др.) като най-пригодни да бъдат хармонизирани със средствата на класическата мажорно-минорна система. Много от тях са предназначени за мъжки хор, поместени са в сборника му “Македонски песни” (1923). Близки по звучене са и авторските му песни “Пирин планина”, чиято мелодия М. Големинов използва за тема в симфоничните си вариации. Около средата на 20-те години се насочва към образци от Родопския край, Софийско (“Слана падна, Гане”, “Ерген дядо” и др.) и други, които хармонизира за смесен хор. Радетел за истинско древно черковно-певческо творчество той пише “Литургия на св. Йоан Златоуст” и “Общодостъпна за хорово пение литургия” (1934). Светските му хорови песни и литургиите са утвърдени като класика и заемат централно място в репертоара на българските хорове. Песента “Родна песен нас навек ни свързва” се е превърнала в химн на българските хорове. С голяма популярност се ползват и соловите му песни, написани за певеца К. Михайлов-Стоян (“Девойче”, “Вино пия”, “Сивляна”, “Леле боже”, “Я разтуряй, Цвето моме” ). Създава над 600 детски училищни песни, публикувани в сборници.

Автор е още на оркестрови творби и др. Неговата дейност има основополагащо значение за музикалната педагогика и музикознание. Автор е на теоретичните трудове “Ритмичните основи на народната ни музика” и “Техническият строеж на българската народна музика”, както и на много учебници, сборници и статии, които изиграват важна роля за изучаването на музиката в българското училище.

Творчество

За симфоничен оркестър:

Балкански сюити: №1 (1903), №2 (1916).

Увертюри: Тържествена увертюра “Ивайло” (1906); “Тутраканска епопея” (1907).

За струнен оркестър:

Тържествен марш (1905).

Църковна музика:

“Всенощно бдение”; “Литургия на Св. Йоан Златоуст”; “Общодостъпна литургия”.

Хорова музика:

“Лиляна мома хубава” (1897); “Пусти моми жеравненки” (1898); “Слана падна, Гане”; “Червено знаме”; “Родна песен нас навек ни свързва”; “Пирин планина”; “Поклон, Родино”; “Мари моме църноока”; “Ганината майка”; “Дафино вино”; “Ела ми Величе”; “Учителски марш”; “Добринка и слънцето” ­ балада (1931); “Тенка Дафино” ­ фуга (1933).

Солови песни:

“Хайдушка песен”; “Девойче”; “Вино пия”; “Сивляна”; “Де бре, Димо”.

Сборници с детски песни: “Детски песни” ­ 2 свитъка (1900­04); “Рой звездици” ­ 2 части (1925); “Изворчето пее” (1937).

Избрана лит. от него:

Добри Христов. “Музикално творчество и публицистическо наследство”. Т.1 (С., 1967); “Музикално-теоретическо и публицистическо наследство”. Т.2 (С., 1970). (Съст. В. Кръстев).

Избрана лит. за него:

Кабакчиева, Олга. “Творчеството на Добри Христов” (С., 1940); Камбуров, Иван. “Добри Христов. Живот и дело на народния композитор” (С., 1942); Кръстев, Венелин. “Добри Христов. Монография” (С., 1954); “Добри Христов” (Москва, 1960, 75).

Япова, Кристина. “Добри Христов и идеята за личността и общността” (С., 1999); “Архивът на Добри Христов”. Каталог” (С., 2002).