Димитър Хаджигеоргиев

Представителен на т.нар. първо поколение български композитори. Активно участва в изграждането на Българския музикален съюз, Българската оперна дружба и други музикални институции. Името му се свър-зва с началото на оперното, оркестровото и хорово дело в България. Завършва гимназия в Одрин (1890). Едновременно учи музика при унгарския музикант М. Шафран (диригент на първия български оркестър в Шумен, основан през 1851, и автор на оркестрови пиеси). Завършва консерваторията в Прага през 1897. След завръщането си в България работи като учител по музика в Стара Загора, ръководи ученически духов оркестър. Един от основателите на музикалното дружество “Кавал” и диригент на оркестър към него. Гимназиален учител по музика в София (1902­-12). Един от основателите на Частното музикално училище (1904), пръв директор на Държавното музикално училище (дн. НМУ “Л. Пипков”) ­ София (1912­-18) и на Държавната музикална академия (дн. ДМА “П. Владигеров”) (1921­-31).

Автор е на: “Юбилейна кантата на Царя Освободител” (1901, спечелила I нагр. на конкурса за кантата по случай откриването на паметника на Цар Освободител в София) и на Тържествена увертюра (1906, II нагр. на конкурса по случай откриването на Народния театър). Пише хорови детски и училищни песни, операта “Тахирбеговица” и др. Съставя сборници с песни. Редактор и издател на “Музикален вестник” (1904­-10; 1921-­28) и на в. “Музика и музиканти”, както и на учебни помагала по музика. Публикува статии по актуални музикално-обществени въпроси.