Дечо Таралежков

Дечо Таралежков

1.ХІ.1929 - 14.І.2002

Казанлък - България

композитор, аранжор, изпълнител

Завършва Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” (1951) и БДК (дн. ДМА “П. Владигеров”) с кларинет (1955). Учи композиция при проф. Ал. Райчев. Работи като отговорен редактор на забавните предавания в БНТ през 60-те и 70-те години, заместник-главен редактор на дирекция “Музика” на БНР (1977­-84), директор на дирекция “Забавно изкуство” и директор на фестивала “Златният Орфей” (1984­-89).

Свири в различни оркестри още през 50-те години, сред които Оркестърът на СГНС с диригент Хр. Вучков и Оркестър на Сатиричния театър с диригент Б. Елиезер. Първите оркестрови аранжименти прави през 60-те и се утвърждава като един от основните аранжори в българската забавна музика (предимно за голям оркестър). Първата му песен е “Стари истини”, изп. Б. Киров. В началото на 80-те години сътрудничи с групите “Сигнал” и “Фоноекспрес”. Дирижирал е Биг бенда на БНР и многократно е бил сценарист и отговорен редактор на телевизионния конкурс “Мелодия на годината” и фестивала “Златният Орфей”.

Автор е на: симфонична поема-реквием “Перущица 1876”; над 250 аранжимента и оркестрации на естрадни песни; оперети; музика към театрални постановки и телевизионни мюзикъли и др.

Творчество

Телевизионни мюзикъли:

“Криворазбраната цивилизация”; “Вражалец” (БНТ).

Наградени песни:

“Ех, ти пролет” (1979).

“Ние старите моряци”, изп. Б. Киров (II нагр, “Песни за Бургас”).

Аранжименти:

“Златният Орфей”: “Крадецът на бисери”, муз. Д. Вълчев (I нагр., 1967).

Наградените песни с негови аранжименти:

“Златният Орфей”:

“Сън сънувах”, муз. Ат. Бояджиев (Голямата нагр. “Златен Орфей”, 1969), “Закъснели срещи”, муз. П. Ступел, “Една българска роза” и “Посвещение”, муз. Д. Вълчев.