- А
- Б
- В
- Г
- Д
- Е
- Ж
- З
- И
- Й
- К
- Казанджиев, Васил
- Казасян, Вили
- Кандов, Александър
- Караатанасов, Веселин
- Караджов, Димитър Иванов
- Караджов, Димитър
- Карадимчев, Борис
- Карастоянов, Асен
- Карастоянова, Елена
- Кауфман, Николай
- Кауцки, Венцеслав
- Кенов, Никола
- Керкелов, Петър
- Кираджиев, Владимир
- Клинкова, Живка
- Князев, Николай
- Коджаманов, Руси
- Коларов, Милко
- Колев, Йордан
- Л
- М
- Н
- О
- П
- Р
- С
- Т
- У
- Ф
- Х
- Ц
- Ч
- Ш
- Щ
- Ъ
- Ю
- Я
Георги Тутев
23.VІІІ.1924 - 13.ІХ.1994
София - България
композитор, диригент, обществен деец
Роден е в семейството на българин и германка. Част от детството си прекарва в Дюселдорф. Завършва Московската държавна консерватория “П. И. Чайковски” с композиция при проф. Ю. Шапорин и В. Белши и дирижиране при проф. Н. Аносов (1950). В България учи композиция при проф. Л. Пипков и пиано и хармония при проф. В. Стоянов. След завръщането си в България известно време е на свободна практика. Работи като секретар на Съюза на българските композитори (1954-58), музикален редактор в БНР (1958-61), музикален директор и диригент на оркестъра на Младежкия театър (1961-87). През 1990 по негова инициатива се основава ДНМБ като секция на ISCM. Председател е на Дружеството до смъртта си. От 1993 организира ежегодното провеждане на Международния фестивал за съвременна музика Musica Nova Sofia.
Член на СБТД и СБФД.
Музикантската му позиция го свързва с авангарда в българската музика. Творчеството му е предимно инструментално и се вписва в най-интересните новаторски търсения. Първите му зрели произведения са за симфоничен оркестър. От началото на 60-те години се насочва към сериалната композиционна техника и към додекафонията, алеаториката и сонористиката като изразни средства. Автор е на: 2 симфонии, произведения за струнни и други инструментални ансамбли; на пиеси за пиано; музика към филми, телевизионни и театрални постановки; на солови и хорови песни и др. Творбите му са изпълнявани в много градове и в програмите на престижни музикални фестивали в Европа като “Загребско биенале”, “Варшавска есен”, “Дни на камерната музика” Витен, “Музикално биенале” Берлин, в Ленинград (дн. Санкт-Петербург), Прага, Варшава, Будапеща, Хале, Берлин, Париж, Базел, Бирмингам, Виена и др. Има записи в БНР и в чужди радиостанции. Редица негови произведения получават първите си изпълнения в чужбина.
Творчество
За симфоничен оркестър:
Симфонии: №1 (1959), № 2 “Вариации” (196871) (втора ред. 1974; Варшава, изп. Варшавска филхармония, дир. К. Илиев).
“Легенда за Лопянската гора” симф. поема (1950).
“Бунтът на крайцера “Аврора” симф. сюита (1955).
Overtura da Requiemза орк. (1963; 1965, изп. Национален оркестър на Френското радио, дир. К. Илиев).
Musica peritus in ea glorificatза орк. по теми на непознат ренесансов майстор (1975).
За струнен оркестър:
“Копнеж по изгубената хармония” концертна музика за голям стр. орк., кавал, тастови и ударни (1979).
Камерно-инструментална музика:
“Метаморфози” за 13 струнни (1966; 1967, Загреб, Международно биенале за съвременна музика); Tempi Rithmizatiза струнни, пиано и ударни (1968, “Варшавска есен”, изп. “Софийски солисти”, дир. В. Казанджиев); Musica Concertanteза струнни, флейта, пиано (чембало) и ударни (1968); Soli Per Treза духово трио (1974); Calvino mosaik/musicaза кам. ансамбъл и виолончело със солиращи функции (по романа “Невидимите градове” на италианския писател Итало Калвино) (поръчка на Западногерманското радио Кьолн, 1987; 1988, “Витенски дни за нова камерна музика”, изп. “Колегиум музикум” София, рък. В. Николов); J. S. B. Meditationenза кам. ансамбъл (1992).
Музика към филми (игрални):
“Данка”, реж. И. Фичев, Б. Борозанов, К. Илинчев (1952); “Песен за човека”, реж. Б. Шаралиев (1953); “Екипажът на “Надежда”, реж. К. Илинчев (1956); “Животът си тече тихо”, реж. Б. Желязкова, Хр. Ганев (1957); “Призори”, реж. Д. Петров (1960); “Паролата”, реж. П. Василев (1964) и др.