Георги Тутев

Георги Тутев

23.VІІІ.1924 - 13.ІХ.1994

София - България

композитор, диригент, обществен деец

Роден е в семейството на българин и германка. Част от детството си прекарва в Дюселдорф. Завършва Московската държавна консерватория “П. И. Чайковски” с композиция при проф. Ю. Шапорин и В. Белши и дирижиране при проф. Н. Аносов (1950). В България учи композиция при проф. Л. Пипков и пиано и хармония при проф. В. Стоянов. След завръщането си в България известно време е на свободна практика. Работи като секретар на Съюза на българските композитори (1954-­58), музикален редактор в БНР (1958-­61), музикален директор и диригент на оркестъра на Младежкия театър (1961­-87). През 1990 по негова инициатива се основава ДНМБ като секция на ISCM. Председател е на Дружеството до смъртта си. От 1993 организира ежегодното провеждане на Международния фестивал за съвременна музика Musica Nova ­ Sofia.

Член на СБТД и СБФД.

Музикантската му позиция го свързва с авангарда в българската музика. Творчеството му е предимно инструментално и се вписва в най-интересните новаторски търсения. Първите му зрели произведения са за симфоничен оркестър. От началото на 60-те години се насочва към сериалната композиционна техника и към додекафонията, алеаториката и сонористиката като изразни средства. Автор е на: 2 симфонии, произведения за струнни и други инструментални ансамбли; на пиеси за пиано; музика към филми, телевизионни и театрални постановки; на солови и хорови песни и др. Творбите му са изпълнявани в много градове и в програмите на престижни музикални фестивали в Европа като “Загребско биенале”, “Варшавска есен”, “Дни на камерната музика” ­ Витен, “Музикално биенале” ­ Берлин, в Ленинград (дн. Санкт-Петербург), Прага, Варшава, Будапеща, Хале, Берлин, Париж, Базел, Бирмингам, Виена и др. Има записи в БНР и в чужди радиостанции. Редица негови произведения получават първите си изпълнения в чужбина.

Творчество

За симфоничен оркестър:

Симфонии: №1 (1959), № 2 “Вариации” (1968­71) (втора ред. 1974; Варшава, изп. Варшавска филхармония, дир. К. Илиев).

“Легенда за Лопянската гора” ­ симф. поема (1950).

“Бунтът на крайцера “Аврора” ­ симф. сюита (1955).

Overtura da Requiemза орк. (1963; 1965, изп. Национален оркестър на Френското радио, дир. К. Илиев).

Musica peritus in ea glorificatза орк. по теми на непознат ренесансов майстор (1975).

За струнен оркестър:

“Копнеж по изгубената хармония” ­ концертна музика за голям стр. орк., кавал, тастови и ударни (1979).

Камерно-инструментална музика:

“Метаморфози” за 13 струнни (1966; 1967, Загреб, Международно биенале за съвременна музика); Tempi Rithmizatiза струнни, пиано и ударни (1968, “Варшавска есен”, изп. “Софийски солисти”, дир. В. Казанджиев); Musica Concertanteза струнни, флейта, пиано (чембало) и ударни (1968); Soli Per Treза духово трио (1974); Calvino mosaik/musicaза кам. ансамбъл и виолончело със солиращи функции (по романа “Невидимите градове” на италианския писател Итало Калвино) (поръчка на Западногерманското радио Кьолн, 1987; 1988, “Витенски дни за нова камерна музика”, изп. “Колегиум музикум” ­ София, рък. В. Николов); J. S. B. Meditationenза кам. ансамбъл (1992).

Музика към филми (игрални):

“Данка”, реж. И. Фичев, Б. Борозанов, К. Илинчев (1952); “Песен за човека”, реж. Б. Шаралиев (1953); “Екипажът на “Надежда”, реж. К. Илинчев (1956); “Животът си тече тихо”, реж. Б. Желязкова, Хр. Ганев (1957); “Призори”, реж. Д. Петров (1960); “Паролата”, реж. П. Василев (1964) и др.