Георги Димитров

Композитор-песенник, възпитал поколения хорови диригенти, създали свои хорови школи и утвърдили международния престиж на българското хорово изпълнителство на международната сцена. Завършва учителския отдел и класа по композиция на К. Шикорски във Варшавската консерватория (1929). Учи цигулка при Охлевски, хорово дирижиране при Казуро и Г. Фителберг. Учителства в Груец. Посещава музиколожкия отдел на Варшавския държавен университет. Във Варшава ръководи български студентски хор “Христо Ботев”, заедно с полския композитор Мачеевски основава и ръководи голям славянски хор. След завръщането си в България през 1938 е инспектор по музика при Министерството на народната просвета. Артистичен секретар на Софийската опера (1940­-48). Директор на Дирекция за музикално творчество и изпълнителско изкуство (1948­-58). Основател и диригент на Камерен мъжки хор (1939­-43), ръководи работническия хор “Георги Кирков” (1945­-49). Главен редактор на списание “Българска музика” (1953­-54). Професор по хорово дирижиране в ДМА (от 1962). Пише кантати и сюити , хорови и солови песни, хармонизации на български и чужди народни и масови песни. Много от песните му са се утвърдили като класика и трайно са навлезли в репертоара на българските хорове. Носител е на много награди и отличия.

Автор е на учебници, статии; съставител на сборници с песни.