Георги Байданов

Учи като стипендиант в Петропавловската семинария (Велико Търновско, 1877), след което се включва активно в различни дейности, характерни за новата българска музикална култура в последните десетилетия на ХIХ и първите десетилетия на ХХ век. Работи като учител по музика и дирижира светски и църковни хорове в Свищов, Казанлък, Пловдив и Стара Загора. През 1981 издава в Пловдив първото българско музикално списание “Гусла”, от което излиза само един брой. Автор е на учебници по музика, на трудове и статии с музикално-педагогичен и публицистичен характер. Пише около 30 статии и други трудове, посветени на българската народна музика и на музикалното образование, като изтъква самобитността на българската народна песен и възпитателната роля, която тя може да има в учебния процес, както и на църковното ни пеене: “Няколко думи за материала и начина на преподаване на пеенето в нашите основни училища” (1893); “Няколко думи върху техническото устройство и произхождението на българския черковен напев” (1899); брошурата “Българските народни песни. Мисли, факти и пожелания” (1901); “Музикалното възпитание на децата ни. Публична лекция” (1904) и др.

Автор е на композиции с религиозно съдържание, свързани с практиката му на хоров диригент.