Георги Атанасов

Представител на т.нар. първо поколение български композитори, основоположник на оперния жанр в българската музика. Заниманията си с музика започва на 15-годишна възраст в Букурещкото музикално училище, където в продължение на две години учи теория, тромбон и пиано и прави първите си композиционни опити, свири в оперния оркестър на тромбон. През 1898 се завръща в България. През 1901 заминава за Италия, следва композиция при П. Маскани в консерваторията в Пезаро, Италия (1901­-03) и получава диплом за “маестро ди музика”. След завръщането си в България работи като капелмайстор в Хасково, Карлово и Пловдив (1903­14), капелмайстор на Гвардейския оркестър в София (1914­-20; 1923­-26) и във Военното училище (1920­-23; 1926­-31). Диригент на оркестъра на Софийската народна опера (1922-­23). Изнесените през 20-те години 97 симфонични концерта с Гвардейския оркестър го утвърждават като най-значимата диригентска фигура от този период. За първи път българските слушатели се запознават с произведения на западноевропейската и руска симфонична музика, с творби на български автори, сред които са Симфония № 1 на Никола Атанасов (1918), Първи клавирен концерт на Панчо Владигеров със солист авторът (1920) и др.

Автор е на: 6 опери (написани върху национални битови и исторически сюжети), като с голям успех до 40-те години на ХХ век се играе “Гергана”, както и на първата българска оперета за възрастни, поставени в Софийската опера; на песнички и 5 детски оперети, написани за детската музикална китка на Димо Бойчев в Пловдив, които се ползват с голяма популярност на времето; на маршове, китки за духов оркестър; 10 обработки за пеене и пиано; 5 пиеси за соло пиано и др.