Върбан Върбанов

Върбан Върбанов

31.І.1879 - 27.ІХ.1954

Варна - България

композитор, педагог, диригент

Завършва Музикалната академия в Мюнхен (1901). Учител по музика във Варна, Балчик и Ловеч (1901-­19). През 1919 се установява в Бургас. Ръководи заедно с Г. Шагунов струнния оркестър и хора към музикално дружество “Родни звуци” (1913­-28). Дирижира и изнася концерти. Директор на музикалното училище в Бургас (1921­28).

Автор е на: опери, оркестрови произведения, хорови песни, камерна музика и др.

Творчество

Музикално-сценични:

Опери: “В леса” (1920), “Делийска шетба” (1924); “Надя” (1930), “Ловци” (1934).

Музикални сценки: “Ковачите” (1903), “Катунари” (1934).

За симфоничен оркестър:

“В село” ­ идилия (1905); Тържествена увертюра (1930).

Сюити: №1 (1930), №2 (1937), №3 (1943), №4 (1945), №5 (1952), №6 (1953).

За духов оркестър:

Фантазия “На лов” (1910); Увертюра (1947); маршове, хора и други пиеси.

За салонен оркестър:

Пиеси (1950-51).

Камерна музика:

Струнен квартет (1901); Духов квартет за флейта, обой, кларинет и фагот (1942);

Концертино за кларинет и пиано (1926); Ноктюрно за виолончело и пиано (1927).

За цигулка и пиано: “Концертна мазурка” и “Елегия” (1910); “В самота” (1928); “Приспивна песен”, “Песен без думи”, “Защо” и “Очакване” (1944);“Копнеж” и “Пробуждане” (1945) и др.

За пиано: Соната (1910); 24 малки композиции и скици; 3 ноктюрни; полонеза и др.

Вокална музика: “Грей ми месец” (1902); “Сазът” (1906); “Не питай ме” (вок. дует с пиано) (1906), “Балканска нощ” (1908); “Неволята ме люби” (1908); “Романтик” (1939); “Отечество любезно” и “Да беше” (1946) и др.

Хорова музика:

За см. хор: “Химн” (1906); “Тя бяга” (1910); “Вечер” и “Облаче” (1924); “Морето” и “Черньо, ле” (1948) и др.

Избрана лит. за него:

“Георги Шагунов, Върбан Върбанов. Димитър Караджов” (Инв. Описи. ДА Бургас, 1980).