Венедикт Бобчевски

Венедикт Бобчевски

8.ХІ.1895 - 12.VІІ.1957

Варна - България

композитор, диригент, публицист, преводач

Започва обучението си по пиано и музикална теория в родния си град Варна при Добри Христов. През 1919 е помощник-диригент в оперетния театър “Ренесанс” в София. През 1920-­22 учи музика във Виена при проф. Й. Маркс и проф. В. Грюмер. Продължава обучението си по композиция и диригентство при З. Хаузегер в Мюнхен (1922-­24). След завръщането си в България е диригент в Софийската народна опера (1926­-40). Дирижира над 40 опери, някои от които за първи път на българска сцена, както и симфонични концерти. Гастролира като оперен и симфоничен диригент в Германия, Сърбия и Австрия. Ръководител на отдел “Народна музика” в Радио София (1940-­44). Диригент на хор “Кавал”, Хора на софийските учителки и други състави. Редактор на списание “Музикален живот”. Преводач на оперни либрета, публицист.

Автор е на: 2 опери по собствени либрета; произведения за симфоничен и камерен оркестър; камерна музика; пиеси за пиано; солови, хорови и детски песни, хармонизация на народни песни и др.

Творчество

Музикално-сценични:

Опери: “Княз отшелник” (1932, София); “Лъжата в живота” (1944, непост.).

За симфоничен оркестър:

“В гората” ­ сюита (1928); Прелюдия (1929); “Цар Симеон” ­ увертюра (1929); “Един тържествен ден” ­ симф. скица (1941); “Видение край Царевец” ­ симф. балада (1942); Два български танца (1942).

Симф. поеми: “Легенда за София” (1953), “Балада за Стара планина” (1954). “Нощ в планината” ­ симф. картина (1955).

За камерен оркестър:

“Хаджи Димитър” ­ сюита (1942); “Край планинския поток” (1942); “Тъжен разказ” (1942); “Ориенталски танц” (1942).

Камерна музика:

Струнен квартет (1949); Концертино за цигулка и пиано (1951).

Музика към филми:

“Грамада”, реж. Ал. Вазов (1935).

Избрана лит. от него:

“Изкуството на диригента. Историко-критическа студия” (С., 1958, посм.).