Боян Икономов

Боян Икономов

14.ХІІ.1900 - 27.ІІІ.1973

Никопол - България

композитор, диригент, обществен деец

Учи частно музикална теория, хармония и контрапункт при проф. Н. Атанасов и пиано при Н. Торчанова. Завършва Свободния университет в София (1926) и Schola cantorum в Париж (1932), където следва композиция при В. Д ‘Енди и Ги дьо Лионкур, виола и орган. Учи композиция и при Н. Буланже и А. Русел. Посещава майсторски курсове по дирижиране при Ф. Вайнгартнep в Базел (Швейцария) (1934). До 1937 живее и работи в Париж като композитор и диригент на свободна практика. Основава и дирижира мъжки хор от български емигранти, с който изпълнява само българска музика (1934-­37). Дирижира симфонични концерти с програми от български произведения в Париж, Лион, Лозана, Рим, Виена и Вроцлав. След завръщането си в България (1937) е музикален ръководител на Радио София (1937-­48) и ДО “Българска кинематография” (1948-­56). Началник на отдел “Симфонични оркестри” при Дирекция “Музикално изкуство” към Министерството на културата (1956­-57) и заместник-главен редактор на музикалния отдел при Радио София (1957­-60). Творчеството му разкрива нагласа към инструменталната музика.

Автор е на: опера, детска оперета и 3 балета; 3 кантати, 2 оратории, симфонии, симфониета, симфонични поеми и други произведения  за симфоничен оркестър; 6 струнни квартета и други камерни творби; хорови и солови песни; музика към документални и игрални филми и др.

Творчество

Музикално-сценични творби:

“Индже войвода” ­ опера (1960; 1969, Стара Загора).

Балети:“Седемте смъртни прегрешения” (1933, непост.); “Трагедията на Отело” (1935, непост.); “Светлината залива всичко” (1967, София).

Детска оперета “Малките хитреци”.

Хорово-оркестрови:

Оратории:“Легенда за Шипка” (1948), “Васил Левски” (1972).

Кантати:“Ноктюрно” за ж. хор, орк. и арфа (1956).

“Балада за героя”, т. В. Ханчев (1954); “Балада за конниците на Будьони”, т. Ив. Давидков (1958); “Ноктюрно” за ж. хор, струнен орк. и арфа (1956).

За симфоничен оркестър:

Симфонии: №1 (1937), №2 (1947), №3 (1955), №4 (1972).

Симфониета (1934).

Симфонични поеми: Симфонична поема (по стих. на Е. Багряна “Животът, който исках да бъде поема”, (1932); “Калиакра” (1934); Родопска поема (1948); Българска поема (1954).

Сюити: “Земя без синори” (1950); “Поема на труда” (1953); “Слънчево утро”; “Ръченица” (1931); “Пас-торал” (1938); Симф. картина “Шар планина” (1942); Героична увертюра “Дравски дни (1960); Героичен прелюд (1953).

Концерт за цигулка и орк. (1951); Концертино за пиано и орк. (1958).

За камерен оркестър:

“Македонски мелодии” (1955); “Пирински народни песни” (1955); “Тракийска сюита” (1956).

“Дивертименто” за стр. квартет и орк. (1956); Сюита от четири нар. песни (1962).

За струнен оркестър:

2 пиеси (1954).

Камерна музика:

Струнни квартети: №1 (1933), №2 (1937), №3 (1941), №4 (1944), №5 (1945), №6 (1949).

Малка сюита за духов квинтет (1950); Две триа за обой, кларинет и фагот; Соната за виолончело (1930); Рапсодия “Хайдук” и “Песен” за цигулка и пиано (1932); Четири малки пиеси за клавесин (1937); “Гротеска” за контрабас (1959); “Арабеска” за обой и пиано (1959).

Музика към филми:

“Снаха”, реж. А. Маринович (1954), “Тайната вечеря на седмаците”, реж. Д. Даковски (1956), “Ивайло”, реж. Н. Вълчев (1963).