- А
- Б
- В
- Г
- Д
- Е
- Ж
- З
- И
- Й
- К
- Казанджиев, Васил
- Казасян, Вили
- Кандов, Александър
- Караатанасов, Веселин
- Караджов, Димитър Иванов
- Караджов, Димитър
- Карадимчев, Борис
- Карастоянов, Асен
- Карастоянова, Елена
- Кауфман, Николай
- Кауцки, Венцеслав
- Кенов, Никола
- Керкелов, Петър
- Кираджиев, Владимир
- Клинкова, Живка
- Князев, Николай
- Коджаманов, Руси
- Коларов, Милко
- Колев, Йордан
- Л
- М
- Н
- О
- П
- Р
- С
- Т
- У
- Ф
- Х
- Ц
- Ч
- Ш
- Щ
- Ъ
- Ю
- Я
Боян Икономов
14.ХІІ.1900 - 27.ІІІ.1973
Никопол - България
композитор, диригент, обществен деец
Учи частно музикална теория, хармония и контрапункт при проф. Н. Атанасов и пиано при Н. Торчанова. Завършва Свободния университет в София (1926) и Schola cantorum в Париж (1932), където следва композиция при В. Д ‘Енди и Ги дьо Лионкур, виола и орган. Учи композиция и при Н. Буланже и А. Русел. Посещава майсторски курсове по дирижиране при Ф. Вайнгартнep в Базел (Швейцария) (1934). До 1937 живее и работи в Париж като композитор и диригент на свободна практика. Основава и дирижира мъжки хор от български емигранти, с който изпълнява само българска музика (1934-37). Дирижира симфонични концерти с програми от български произведения в Париж, Лион, Лозана, Рим, Виена и Вроцлав. След завръщането си в България (1937) е музикален ръководител на Радио София (1937-48) и ДО “Българска кинематография” (1948-56). Началник на отдел “Симфонични оркестри” при Дирекция “Музикално изкуство” към Министерството на културата (1956-57) и заместник-главен редактор на музикалния отдел при Радио София (1957-60). Творчеството му разкрива нагласа към инструменталната музика.
Автор е на: опера, детска оперета и 3 балета; 3 кантати, 2 оратории, симфонии, симфониета, симфонични поеми и други произведения за симфоничен оркестър; 6 струнни квартета и други камерни творби; хорови и солови песни; музика към документални и игрални филми и др.
Творчество
Музикално-сценични творби:
“Индже войвода” опера (1960; 1969, Стара Загора).
Балети:“Седемте смъртни прегрешения” (1933, непост.); “Трагедията на Отело” (1935, непост.); “Светлината залива всичко” (1967, София).
Детска оперета “Малките хитреци”.
Хорово-оркестрови:
Оратории:“Легенда за Шипка” (1948), “Васил Левски” (1972).
Кантати:“Ноктюрно” за ж. хор, орк. и арфа (1956).
“Балада за героя”, т. В. Ханчев (1954); “Балада за конниците на Будьони”, т. Ив. Давидков (1958); “Ноктюрно” за ж. хор, струнен орк. и арфа (1956).
За симфоничен оркестър:
Симфонии: №1 (1937), №2 (1947), №3 (1955), №4 (1972).
Симфониета (1934).
Симфонични поеми: Симфонична поема (по стих. на Е. Багряна “Животът, който исках да бъде поема”, (1932); “Калиакра” (1934); Родопска поема (1948); Българска поема (1954).
Сюити: “Земя без синори” (1950); “Поема на труда” (1953); “Слънчево утро”; “Ръченица” (1931); “Пас-торал” (1938); Симф. картина “Шар планина” (1942); Героична увертюра “Дравски дни (1960); Героичен прелюд (1953).
Концерт за цигулка и орк. (1951); Концертино за пиано и орк. (1958).
За камерен оркестър:
“Македонски мелодии” (1955); “Пирински народни песни” (1955); “Тракийска сюита” (1956).
“Дивертименто” за стр. квартет и орк. (1956); Сюита от четири нар. песни (1962).
За струнен оркестър:
2 пиеси (1954).
Камерна музика:
Струнни квартети: №1 (1933), №2 (1937), №3 (1941), №4 (1944), №5 (1945), №6 (1949).
Малка сюита за духов квинтет (1950); Две триа за обой, кларинет и фагот; Соната за виолончело (1930); Рапсодия “Хайдук” и “Песен” за цигулка и пиано (1932); Четири малки пиеси за клавесин (1937); “Гротеска” за контрабас (1959); “Арабеска” за обой и пиано (1959).
Музика към филми:
“Снаха”, реж. А. Маринович (1954), “Тайната вечеря на седмаците”, реж. Д. Даковски (1956), “Ивайло”, реж. Н. Вълчев (1963).
