Борис Ибришимов

Борис Ибришимов

2.ІV.1907 - 19.ІV.1996

Лозенград - България

композитор, педагог, диригент

Завършва ДМА (дн. ДМА “П. Владигеров”). Учи при проф. Добри Христов, проф. С. Попов, проф. Н. Атанасов и проф. Ст. Брашованов. Посвещава се на дейността на музикален просветител и възпитател на подрастващите поколения. Работи като стажант-учител в София (1930­-31), гимназиален учител в Панагюрище и Ямбол (1931­-38), преподавател в Шуменския учителски институт (1946-­51), гимназиален учител в София (от 1951). Ръководи оркестрови и хорови ученически и любителски състави. Специалист по музика към Софийския градски народен съвет и Министерство на просветата. Осъществява полезни инициативи за обогатяване на училищните програми по музика, както и за насочване дейността на училищните хорове и оркестри. Едновременно с това е дългогодишен отговорен редактор на музикални издания с репертоар, предназначен за ученическата музикална самодейност. По-голямата част от творчеството му е свързана с училището. Издава сборник от 102 училищни песни (1940). Мелодик-песенник.

Автор е на над 800 творби, сред които преобладават хоровите, солови, масови, детски и училищни песни, както и детска оперета и инструментални пиеси за деца и юноши с педагогически характер и др.

Творчество

Музикално-сценични:

Детска оперета:

“Щастливият дървар” (1936­37).

За симфоничен оркестър:

“Щастливо детство” ­ увертюра (1951).

Хорова музика:

За см. хор:

“Златоустова литургия” (1993).

“Ела се вие”, т. Тр. Кунев, “Вечерен час, т. М. Вечеров, “Момински сън”, “Месечинко златна” (1930), “Луд гидия”, т. Ц. Церковски (1932); “Зажени се Милуш (1939), “Седна момче да вечера” (1942), “Море, лудо”, т. К. Христов, “Слезна момче загорче” (1943), “Празник на труда”, т. Д. Гундов (1945); “Огнен път”, т. Хр. Смирненски (1953) и др.

За м. хор: “Клепалото бие” – балада, т. Ив. Вазов (1939); “Малка мома” (1942) и др.