Бенцион Елиезер

Завършва ДМА (дн. ДМА “П. Владигеров”) (1953). Учи композиция при проф. П. Хаджиев и дирижиране при проф. Ас. Димитров. Като студент свири алт саксофон в “Джаз Овчаров”(1946). Дирижира Естрадния оркестър при Радио София, който е предназначен за записи в Радиото (1955­-60). С него осъществява първия естраден концерт по радиото, съставен изцяло от творби на български автори (1955). През 1956 е назначен за диригент на новосформирания Естраден оркестър към Сатиричния театър в София, с който работи до 1958 (през 1960 този оркестър се превръща в основа на Биг бенда на БНР). Той е сред композиторите, които полагат основите на българската естрада през 50-те, като се стреми към създаване на национален облик чрез използване на елементи от българския национален фолклор ­ във Фантазията за пиано и естрадно-симфоничен оркестър използва хорото “Бучемиш”. През 1964 постъпва като асистент по хармония в БДК. Дългогодишен преподавател, професор по хармония (от 1970), заместник-ректор (1972-­86).

Автор е на: произведения за симфоничен, струнен, битов оркестър; за пиано и оркестър; пиеси за камерно-инструментални ансамбли и за пиано; хорови, солови и детски песни; естрадни песни и джазови пиеси; над 250 обработки на народни песни; музика към театрални постановки и др.