Асен Карастоянов

Асен Карастоянов

2.VІ.1893 - 8.ІХ.1976

Самоков - България

композитор, диригент, педагог

Учи флейта в Музикалното училище в София (1914-­18). Продължава образованието си във Висшето музикално училище в Берлин със специалностите флейта при Е. Прил и хармония при П. Юон (1921-­22). През периода 1923­-29 е диригент на духови и симфонични оркестри в Асеновград и Перник. Специализира композиция в Париж в Ecole Normale при П. Дюка и контрапункт в Schola cantorum при П. льо Флем (1930-­31). Учи в Лайпцигската консерватория теория на музиката при З. Карл-Егерт и композиция при Г. Рафаел (1932). След завръщането си в България е преподавател по музикална теория в ДМА (от 1933), професор (1945-­58).

Автор е на: музикално-сценични произведения; кантати и други хорово-оркестрови творби; симфонии и други пиеси за симфоничен, духов, струнен, мандолинен оркестър; камерна музика; хорови песни; забавна и танцова музика; пише транскрипции и оркестрации. С популярност се ползват неговите пет оперети, а след 1944 ­ неговите масови песни (“Бригадирски”), които до края на 80-те години са сред най-изпълняваните в жанра. Носител е на много национални отличия и ордени.

Автор е на теоретични трудове, учебници и статии.

Творчество

Музикално-сценични:

Балети: “Болярска сватба” (1949, недов.); “Бригадири” ­ бал. сцена (1950).

Оперети: “Ай завалъ Ахмед” (1937; София); Аман бе, Хасан! (“Еликсир за подмладяване”) (1938, София); “Сватбата на Шахризар” (1940, София); “Михаил Строгов” (1941, София); “Българи от старо време” (1959, София); 3 детски оперети.

Хорово-оркестрови:

Симф. поема “Йоан Кукузел” за тенор, см. хор и симф. орк. (1939).

Кантати: “Пролетна” (1950); “Кантата за партията” (1954); “Преобразена Добруджа” (1955); “На партията” (1957) и др.

“Патриотична поема” (1956).

“Дайчово хоро”; “Ситно хоро” за см. хор и орк. и др.

За симфоничен оркестър:

Симфонии: №1 “Рудничарска” (1934), №2 “Дунавска” (1960); №3 “Родопска”, №4 “Прабългарска” (1974).

Сюити: “Балканска” (1924); “Родопска” (1940); “Средногорски скици” (1941); “Младежка” (1947); Сюита от оперетата “Българи от старо време” (1958).

Три симфонични танца (1962).

Концерти: за флейта и орк. (1965); за виолончело и орк. (1969); Капричио за цигулка и орк.

За духов оркестър:

Българска рапсодия (1953); 2 сюити; 11 марша; 14 хора; 3 ръченици, потпури и др.

За струнен оркестър:

“Богомилска легенда”(1970).

За мандолинен оркестър:

Потпури от български нар. песни (1915).

Камерна музика:

Сюита за медни духови инструменти (1933); 2 квартета; 2 сюити за флейта и пиано; 20 пиеси за соло флейта.

За пиано: Соната (1938); 2 детски пиеси; Прелюд; 20 полифонични пиеси и др.

Избрана лит. от него:

“Задачи по хармония” (С., 1942); “Учебник по хорово дирижиране” (С, 1947); “Учебник по елементарна теория на музиката” (С., 1948). “Конспект по хармонични стилове с въпроси и отговори” (С., 1948); “Кратки напътствия по инструментация” (С., 1948); “Мелодични и хармонични основи на българската народна песен” (С., 1950); “Учебник по контрапункт” (С, 1952, 54); “Сложен контрапункт, имитация и канон” (С., 1957); “Полифонична хармония” (С., 1959; на руски 1964).

Избрана лит. за него:

Павлов, Евгени (Клостерман). “Асен Карастоянов” (С., 1979).