- А
- Б
- В
- Г
- Д
- Е
- Ж
- З
- И
- Й
- К
- Казанджиев, Васил
- Казасян, Вили
- Кандов, Александър
- Караатанасов, Веселин
- Караджов, Димитър Иванов
- Караджов, Димитър
- Карадимчев, Борис
- Карастоянов, Асен
- Карастоянова, Елена
- Кауфман, Николай
- Кауцки, Венцеслав
- Кенов, Никола
- Керкелов, Петър
- Кираджиев, Владимир
- Клинкова, Живка
- Князев, Николай
- Коджаманов, Руси
- Коларов, Милко
- Колев, Йордан
- Л
- М
- Н
- О
- П
- Р
- С
- Т
- У
- Ф
- Х
- Ц
- Ч
- Ш
- Щ
- Ъ
- Ю
- Я
Асен Карастоянов
2.VІ.1893 - 8.ІХ.1976
Самоков - България
композитор, диригент, педагог
Учи флейта в Музикалното училище в София (1914-18). Продължава образованието си във Висшето музикално училище в Берлин със специалностите флейта при Е. Прил и хармония при П. Юон (1921-22). През периода 1923-29 е диригент на духови и симфонични оркестри в Асеновград и Перник. Специализира композиция в Париж в Ecole Normale при П. Дюка и контрапункт в Schola cantorum при П. льо Флем (1930-31). Учи в Лайпцигската консерватория теория на музиката при З. Карл-Егерт и композиция при Г. Рафаел (1932). След завръщането си в България е преподавател по музикална теория в ДМА (от 1933), професор (1945-58).
Автор е на: музикално-сценични произведения; кантати и други хорово-оркестрови творби; симфонии и други пиеси за симфоничен, духов, струнен, мандолинен оркестър; камерна музика; хорови песни; забавна и танцова музика; пише транскрипции и оркестрации. С популярност се ползват неговите пет оперети, а след 1944 неговите масови песни (“Бригадирски”), които до края на 80-те години са сред най-изпълняваните в жанра. Носител е на много национални отличия и ордени.
Автор е на теоретични трудове, учебници и статии.
Творчество
Музикално-сценични:
Балети: “Болярска сватба” (1949, недов.); “Бригадири” бал. сцена (1950).
Оперети: “Ай завалъ Ахмед” (1937; София); Аман бе, Хасан! (“Еликсир за подмладяване”) (1938, София); “Сватбата на Шахризар” (1940, София); “Михаил Строгов” (1941, София); “Българи от старо време” (1959, София); 3 детски оперети.
Хорово-оркестрови:
Симф. поема “Йоан Кукузел” за тенор, см. хор и симф. орк. (1939).
Кантати: “Пролетна” (1950); “Кантата за партията” (1954); “Преобразена Добруджа” (1955); “На партията” (1957) и др.
“Патриотична поема” (1956).
“Дайчово хоро”; “Ситно хоро” за см. хор и орк. и др.
За симфоничен оркестър:
Симфонии: №1 “Рудничарска” (1934), №2 “Дунавска” (1960); №3 “Родопска”, №4 “Прабългарска” (1974).
Сюити: “Балканска” (1924); “Родопска” (1940); “Средногорски скици” (1941); “Младежка” (1947); Сюита от оперетата “Българи от старо време” (1958).
Три симфонични танца (1962).
Концерти: за флейта и орк. (1965); за виолончело и орк. (1969); Капричио за цигулка и орк.
За духов оркестър:
Българска рапсодия (1953); 2 сюити; 11 марша; 14 хора; 3 ръченици, потпури и др.
За струнен оркестър:
“Богомилска легенда”(1970).
За мандолинен оркестър:
Потпури от български нар. песни (1915).
Камерна музика:
Сюита за медни духови инструменти (1933); 2 квартета; 2 сюити за флейта и пиано; 20 пиеси за соло флейта.
За пиано: Соната (1938); 2 детски пиеси; Прелюд; 20 полифонични пиеси и др.
Избрана лит. от него:
“Задачи по хармония” (С., 1942); “Учебник по хорово дирижиране” (С, 1947); “Учебник по елементарна теория на музиката” (С., 1948). “Конспект по хармонични стилове с въпроси и отговори” (С., 1948); “Кратки напътствия по инструментация” (С., 1948); “Мелодични и хармонични основи на българската народна песен” (С., 1950); “Учебник по контрапункт” (С, 1952, 54); “Сложен контрапункт, имитация и канон” (С., 1957); “Полифонична хармония” (С., 1959; на руски 1964).
Избрана лит. за него:
Павлов, Евгени (Клостерман). “Асен Карастоянов” (С., 1979).