- А
- Б
- В
- Г
- Д
- Е
- Ж
- З
- И
- Й
- К
- Казанджиев, Васил
- Казасян, Вили
- Кандов, Александър
- Караатанасов, Веселин
- Караджов, Димитър
- Караджов, Димитър
- Карадимчев, Борис
- Карастоянов, Асен
- Карастоянова, Елена
- Кауфман, Николай
- Кауцки, Венцеслав
- Кенов, Никола
- Керкелов, Петър
- Кираджиев, Владимир
- Клинкова, Живка
- Князев, Николай
- Коджаманов, Руси
- Коларов, Милко
- Л
- М
- Н
- О
- П
- Р
- С
- Т
- У
- Ф
- Х
- Ц
- Ч
- Ш
- Щ
- Ъ
- Ю
- Я
Ангел Букорещлиев
1870 - 1950
с.Плевня - България
композитор, хоров и оркестров диригент, клавирен педагог, изпълнител, музикален фолклорист, музикален деец
Представител на т. нар. първо поколение български композитори. Завършва школа по орган в Прага (1890), където учи орган и хармония при Блажек, полифония при К. Кнител и пиано при И. Кличка. Участва в създаването и в първите изяви на оперното отделение на Столичната драматическа оперна трупа. Той е първият български пианист, който концертира на сцената на Военния клуб в София (1890). Работи като учител в Казанлъшкото педагогическо училище (1892-93). От 1894 до края на живота си работи в Пловдив. Основател и диригент на Пловдивското певческо дружество, един от основателите на Пловдивското музикално училище. Значителен е приносът му в изследванията на народните песни и музикалните инструменти в българския фолклор. Организатор е на първите фолклорномузикални експедиции в България. Той е сред първите записвачи на народни песни (над 2500 от Родопския край, Средногорието и Югозападна България).
Автор е на: 10 хорови китки от народни песни, хорови песни, солови песни и песни със съпровод на пиано, хармонизации на възрожденски песни и др. Хоровите му китки са сред най-ценните произведения, създадени през втората половина на 90-те години на ХIХ и първото десетилетие на ХХ век.
Творчество
Хорова музика:
Хорови китки за м. хор: №1 (1895), №2 (1896), №5 (1899), №6 (1900), №8 (1901), №9 и №10 (1902).
за см. хор: №3 (1897), №4 и №7 (1900).
Песни за м. хор: “Скъсал си Черньо чехлите” (1927), “Що ми е мило и драго” (1930), “Люляна” (1942) и др.
Песни за ж. хор: “Семейни” (1945), “Неда гълъбица” (1946).
Песни за еднороден хор: “Ябълчица род родила”, “Заплакала е Стара планина”, “Завалили ду два снега” и др.
Избрана лит. от него:
“Среднородопски песни” (студия-предговор и нотирани от него 461 нар. песни” В:Сборник за народни умотворения и народопис. Кн. 39. (С., 1934.
Избрана лит. за него:
Камбуров, Иван. “Ангел Букорещлиев” (Пловдив, 1946); Стоин, Елена. “Ангел Букорещлиев” (С., 1961.).