Ангел Букорещлиев

Представител на т. нар. първо поколение български композитори. Завършва школа по орган в Прага (1890), където учи орган и хармония при Блажек, полифония при К. Кнител и пиано при И. Кличка. Участва в създаването и в първите изяви на оперното отделение на Столичната драматическа оперна трупа. Той е първият български пианист, който концертира на сцената на Военния клуб в София (1890). Работи като учител в Казанлъшкото педагогическо училище (1892-­93). От 1894 до края на живота си работи в Пловдив. Основател и диригент на Пловдивското певческо дружество, един от основателите на Пловдивското музикално училище. Значителен е приносът му в изследванията на народните песни и музикалните инструменти в българския фолклор. Организатор е на първите фолклорномузикални експедиции в България. Той е сред първите записвачи на народни песни (над 2500 от Родопския край, Средногорието и Югозападна България).

Автор е на: 10 хорови китки от народни песни, хорови песни, солови песни и песни със съпровод на пиано, хармонизации на възрожденски песни и др. Хоровите му китки са сред най-ценните произведения, създадени през втората половина на 90-те години на ХIХ и първото десетилетие на ХХ век.