- А
- Б
- В
- Г
- Д
- Е
- Ж
- З
- И
- Й
- К
- Казанджиев, Васил
- Казасян, Вили
- Кандов, Александър
- Караатанасов, Веселин
- Караджов, Димитър Иванов
- Караджов, Димитър
- Карадимчев, Борис
- Карастоянов, Асен
- Карастоянова, Елена
- Кауфман, Николай
- Кауцки, Венцеслав
- Кенов, Никола
- Керкелов, Петър
- Кираджиев, Владимир
- Клинкова, Живка
- Князев, Николай
- Коджаманов, Руси
- Коларов, Милко
- Колев, Йордан
- Л
- М
- Н
- О
- П
- Р
- С
- Т
- У
- Ф
- Х
- Ц
- Ч
- Ш
- Щ
- Ъ
- Ю
- Я
Арам Берберян-Датев
3.ХІІ.1926 - 21.ІV.2011
Варна - България
композитор, пианист, диригент, аранжьор
Следва в БДМА (дн. ДМА “П. Владигeров”) специалност пиано и учи извънредно композиция при проф. Панчо Владигеров. Има индивидуални занимания по композиция и теоретични проблеми, свързани с ладовите особености на арменската музика с гостуващия в България композитор Ар. Хачатурян (1952). Завършва 1956 г. Като студент активно се изявява и като пианист, акомпанира на различни певци и инструменталисти, създава различни певчески формации и работи като корепетитор в балетното училище. Сътрудничи на арменската общност като корепетитор и помощник-диригент на хор “Ереван” – София (1951-1955). Работи и като музикален педагог. Ръководи различни хорови и разнородни музикални състави в Шумен, Варна, Добрич, Силистра, Попово, Девня и др. Пише театрална музика за постановки на Варненския, Добрички и Шуменски театър. От 1962 е музикален ръководител на ДНФ, създава естрадно-симфоничен оркестър. След 1970 отново се завръща във Варна и продължава своята активна обществено-културна дейност. Ръководи съставите на читалище “Маяковски” и арменската общност във Варна (до 1985). Постъпва на работа в дирекция “Музика” като музиколог и създава “Брасформация Варна ’86” (1986-1988). От 1988-1989 насочва вниманието си изцяло към композирането, като в последните години (начиная от 1982) често пребивава в Германия. Там е удостоен (след публична защита и професура) с титлата Професор и там се появяват и последните му опуси, както и нови редакции на по-ранни вокални цикли с немски стихове на Берлинската поетеса Силви Мителщедт-Шайл. Получава международно признание 1993 г. с номинации, удостоявания и награждавания като композитор, пианист, диригент, хормайстор и аранжьор. Пълна подробна и изчерпателна информация – във посочените по-долу интернет страници /сайтове/ – чуждестранни информации.
Автор е на: 1 оперета, 1 балет-спектакъл, музика за естрадно-сатирични спектакли и други музикално-сценични творби; кантатно-ораториални и оркестрови опуси; вокални цикли и песни, инструментална музика; музика към театрални постановки; забавни песни по стихове на Б. Тодоров, К. Севов, Ат. Стоев и други, музика за деца – детски песни и музикално-сценични спектакли (детски мюзикъли) и разни др.
Интернет сайт: Арам Берберян-Датев
Интернет сайт: Aram Berberian – Datev
Творчество
Избрани произведения:
Музикално-сценични:
“При чешмата” оперета по Н. Зарян (либрето М. Бохосян) (1953-1955).
“Началото 681” (Хан Аспарух) – балет-спектакъл. Либрето и стихове Ат. Стоев. Сценарий и режисьорски план Стеф. Йорданов, балетмайстор (1986-1990).
Детски мюзикъли: “Приключения сряда срещу събота”; “Ха да видим кой кого…?”; “Приказка за цар Салтан” (1972-1976); “Приказка за приятелството” – мюзикъл за деца и възрастни (2005-2006).
Хорово-оркестрови:
“Хвалебствена Ода на Армения” за см. хор и орк., т. А. Исаакян (1945-1946); “Тавит Сасунски” - симф. легенда за четец, солист, хор и орк., т. М. Бохосян; “Песен за Свободата” - кантата за четец, солист, см.хор и орк., т. К. Севов (1958-1959); “Сватбена песен” - Ритуална програмна сюита за м.хор и голям инструментален ансамбъл, т. К. Севов (1981).
За глас и симфоничен оркестър:
“Диалог с морето” симф. поема за четец, солист и оркестър, т. Ат. Стоев (1980).
За симфоничен оркестър:
Симфонии: №1 “Възпоменателна” (80 години от геноцида над арменския народ) (симфония-поема) – (1996-1997), №2 “Германска” (1997-1998); “Летопис България 1300” симф. легенда (1977-1979); Увертюра-Поема (1986-1990); “Празничен възглас “Мисли за България” – Увертюра-Рапсодия по стих. на Ат. Стоев – за четец и симф. орк. (2005-2009).
Концерти: За тромпет и пиано (1952); “Виолинконцерт фантастик” за цигулка и оркестър (пиано) (в памет на Панчо Владигеров) (1998-1999). Рапсодична балада за пиано с оркестър (1963-1964); Героична Рапсодична балада за пиано с оркестър (приложение за две пиана) – (Подновена-преработена редакция) (2009-2010).
За струнен оркестър:
“Картини из eдно минало” симф. сюита за английски рог и стр. орк. (1995-96).
Камерна музика:
Струнен квартет “Ескизи” (1967-1972); “Крайлсхаймски импресии” - 3 миниатюри за флейта и пиано (1982); Поема-прелюд за виолончело и пиано (1983); “Край морския бряг” – две скици за цигулка и пиано (1984); Рондо-кончертанте за обой и пиано (1985, втора авт. редакция 1993); Концерт в “Е” за кларинет и пиано (1986); “Настроение” - импресия-поема за фагот и пиано (1995).
Вокални цикли: Три морски песни за баритон и пиано по ст. на Тих. Йорданов (1986-1990); “Над синята безбрежност на морето” - 8 песни-импресии за мецосопран и пиано, т. Ат. Стоев/С. Шайл; “Пътища, спомени и гари” – Рондели за сопран и пиано, т. Ат. Стоев (1995-1996); Две забавни песни: “Бряг-магия с цветя и море” и “Лирична” по стих. на Ат. Стоев (адаптация на немски език С. Шайл).
Хорова музика:
За см. хор и пиано:“Пролетна песен”, т. Ав. Исаакян (1949).
За д. хор и пиано:“Песен за родния език”, т. Алис. Кастърян (1953).
Цикъл 9 детски песни за глас, д. хор и пиано (1996-1998 – адаптация на немски език С. Шайл.
Избрана лит. за него:
Нейков, Нейко. “Нотите на една съдба – Биографичен очерк на композитора Арам Берберян-Датев. Издателство “Всичко за стара Варна” – БАРС-агенция-2000. Издател: хаджи Ламбрин Сотиров / Варна – България.
