Трифон Силяновски

Трифон Силяновски

16.ХІІ.1923 - 20.V.2005

София - България

композитор, пианист, педагог, музикален теоретик, философ

Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски” и ДМА (дн. ДМА “П. Владигеров”) с композиция при проф. П. Владигеров и пиано при проф. Д. Ненов. Учи и история на изкуството и стилистика при Ханс Зеделмайер във Виена (1941­-43). През 1948 печели първия конкурс за певци и инструменталисти и реализира множество записи, които са включени в златния фонд на БНР. След установяване на комунистическия режим през 1944, до 1959 професионалната му кариера и музиката му са забранени. Става жертва на политическо преследване, прекарва няколко години в концентрационен лагер (1949­-51), периодично е хвърлян в затвора и е изселен от София. Работи в селското стопанство, свири на пиано в ресторанти, дава частни уроци по латински и гръцки. През 1959 му се разрешава да работи като корепетитор в Софийската опера. През 1973 заедно с Пл. Карталов създават Камерната опера в Благоевград и е неин музикален директор до 1982. Преподава четене на партитури в АМТИ ­ Пловдив (1982­-91). След политическите промени в края на 80-те години е избран за извънреден професор в ДМА (от 1997).

Автор е на: 3 симфонии, 3 концерта за струнен оркестър, концерт за пиано и други произведения за оркестър; на хорови опуси; камерни и солови пиеси. Голяма част от произведенията му са тематично свързани с ортодоксалната музикална традиция. Това определя и характерни черти от композиционния му стил, в който преобладават ясна структура, плътна музикална фактура и сложна полифония. Автор е на: книги, студии и над 70 непубликувани различни изследвания в областта на философията, естетиката, теологията, историята на изкуствата и проблеми на музикалната интерпретация, политология и др.

Творчество

Избрани произведения

За симфоничен оркестър:

Симфонии: №1(1952), №2 (1954), №3 (1972).

“Византийски триптих” (1969).

Концерт за пиано и орк. (1968).

За струнен оркестър:

Прелюд, ария и токата (1946); Вариации по тема В­А­С­Н (1952); Вариации по тема от Глук (1970).

Концерти за стр. орк.: №1 (1953), №2 (1955), №3 (1956).

Камерна музика:

Соната за обой и пиано (1956).

Солови сонати: за виолончело (1965); за цигулка (1966); за виола (1967).

Вокална музика: 5 песни за сопран и пиано (лява ръка), т. Р. М. Рилке (1953).

Хорова музика:

Missa Ordinaria (1954); Te Deum (1956) (II авт. ред. 1996); Stabat Mater (1963).

Избрана лит. от него:

“Идея. Вяра” (С., 1992); “Немският симфонизъм ­ стилови и интерпретационни проблеми” (С., 2000); “Изкуството във времето. Специфика на жизнения ритъм в изкуствата и мисълта”. Кн.1. (С., 2002).