Стефан Драгостинов

Първите му уроци по пиано са при С. Желева и Л. Кутева. На 12-годишна възраст започва занимания по композиция при проф. П. Владигеров и проф. Ас. Карастоянов. През 1967-­70 следва В БДК (дн. ДМА “Панчо Владигеров”) ­ пиано при проф. Б. Стършенов и композиция при проф. Ал. Райчев. Дипломира се през 1972 в Ленинградската (дн. Caнкт-Петербургската) консерватория в класа по композиция на проф. Б. Арапов. През 1982 е стипендиант на ДААД в Кьолн (Германия). От 1974 до 1994 работи В ДАНПТ “Филип Кутев” (дн. НФА “Ф. Кутев”) кaтo диригeнт, главен художествен ръководител и директор. През 1991 пoд негово диригентство в Япония ДАНПТ записва първите си 3 компактдиска, които издателската къща “Виктор” тиражира в 1 500 000 екземпляра. От 1994 продуцира аудиоалбуми със своя авторска музика, инспирирана от българския фолклор в две серии: “Ключът към тайнството” и “Звуковите икони на България”. Звукозаписите осъществява с основаната от него през 1994 формация” Драгостин фолк”. С нея изнася концерти в България и редица европейски страни.

Пише в различни жанрове симфонии и други оркестрови и камерно-инструментални произведения, хорова музика, вокални цикли, попмузика, балетна, филмова и театрална музика. Композиторският му cтил е ярък синтез между национална музикална традиция и съвременни композиторски технологии. От 1978 прилага в някои от композициите си метода на “контролираната политемпия”. Серията му от 5 произведения “Политемпи” за различни изпълнителски състави се изпълнява с помощта на апаратурата, наречена “фотополиметроном” (устройство, изобретено от Илия Кожухаров, указващо симултантно чрез светлинни сигнали промяната в темпата, ритмическата и пластовата амбивалентност). С тази поредица от произведения се представя на международни конкурси. Наградите утвърждават метода и фотополиметронома в редица европейски страни. Основни издатели са “Рикорди” (Италия), “Драгостин Мюзик Интернешънъл” (България). Награди: I нaгр. на межд. конкурс “Гayдeaмyc” (Холандия, 1978) за хоровата кантата “Панаирът ­ Политемпи 1” (La Foire ­ Рolitemрy 1); I и единствена награда на межд. кoнкyрc “Карлхайнц Щокxаузен” (Италия, 1980) за Концерт за пиано и оркестър (Politempy 4), II нaгр. на межд. конкурс “Симон Боливар” (Венецуела, 1982) за “Симфония Монумент”; Голямата нaгр. на межд. кoнкyрc “Артур Онегер” на Фондация Франция (1984) за хоровата кантата “Политемпи 3”; лауреат на межд. конкурс “Фернандо Песоа” (Португалия, 1986) за “Oдa за морето”; I място в класацията на британското списание CLASIC CD (1998) за аудиоалбума “Любовна история” от поредицата “Ключът към тайнството”, награди от фестивала “Златният Орфей”(1977) и други национални награди.

Автор е на “Симфония за мира” (Реасе Symрhony), създадена със съдействието на Rotary International (1985) по повод 80-годишнината от основаването на Ротари. Съорганизатор за възстановяването на Ротари клуб в България, през 2003 му е присвоен ротарианския златен медал Рaul Наrris за особени заслуги. През 2001 работи в областта на мултимедията (Нарру Music & Motion Graрhics) в сътрудничество с японския художник Susumo Endo.

Произведенията му се изпълняват на фестивали по цял свят ­ “Московска есен”, Летен музикален фестивал в Милано ­ Бергамо, “Варшавска есен”, В залите на “Болшой театър” ­ Мocквa, Центъра “Жорж Помпиду” ­ Париж и др.

Автор е на поезия (стихосбирката “Ничия пътека”, София, 1990­91), проза (Рottery, Париж, 1986), литературни есета (“Джунглата на Венецуела”, Маракайбо ­ София, 1986) и др.