Румен Бальозов

Румен Бальозов

6.ІХ.1949

София - България

композитор, виолончелист

Завършва БДК (дн. ДМА “П. Владигеров”) с виолончело при проф. К. Попов (1972) и композиция при проф. Д. Тъпков (1975). От 1974 работи като виолончелист в СО на БНР. Той е сред основателите на ДНМБ и председател на художествения му съвет (2000­-02).

Автор е на: 4 опери и 1 балет; 4 симфонии и други произведения за симфоничен и струнен оркестър; голям брой камерна музика за различни инструменти и състави; музика към филми, театрални и телевизионни постановки. В музиката му преобладават експерименти с утвърдени жанрови подходи и различни композиционни техники, които го свързват с насоки, характерни за някои съвременни течения в музиката като свободен сериализъм, минимализъм и др., както и с естетиката на постмодернизма. Произведенията му са записвани в БНТ, “Балкантон”, БНР, Братиславското радио и Радио Кьолн (WDR). Изпълнявани са в Европа и Америка. Творчеството му е отличено с награда на Министерството на образованието и културата (1981) и др.

Творчество

Музикално-сценични:

Опери: “Малкият принц” по А. Сент-Екзюпери (1974-­75); “Когато куклите не спят” (1980, Благоев-градска камерна опера); “Серенада” по С. Мрожек (1990); “Нонсенсвилска любовна история” по Б. Виан (1992).

Танцов театър: “Зелена игра” (1987, НДК София).

За симфоничен оркестър:

Симфонии: №1 за сопран, бас и орк. (1979), №2 “Музика на бъдещето” (1999), №3 “Незапочната” (1999), №4 “Декламационна” (2001).

“Старобългарски страници” ­ триптих от симфонични поеми (1980 ­1982).

Дивертименти капричози: №1 (1974); №2 “Бах`85 или Добре темперираният оркестър” (1985).

“Силуети” (1973); Багатели (1998); Обреден танц (2000).

За струнен оркестър:

Кончерто гросо: №1 “Притча за препятствията” за стр. квартет и стр. орк. (1982); №2 “Братиславско” за кларинет, пиано, ударни и стр. орк. (1987); №3 “Разминаване” за маримба и стр. орк. (1988).

“Фолклорни етюди” за струнни и ударни (1972); “Контрария” (Джон Кейдж ­ Р. Бальозов) за глас и щрайх (1989).

“Натюрморт със струни”; “Натюрморт с лъкове” (2000) и др. натюрморти (1999­-2003).

Камерна музика:

Дивертименти капричози: №3 “Рецитал за говорещ пианист” (1986); №4 “Пасианс” за ансамбъл от 14 инструменталисти и диригент (1989). “Калейдоскоп” за кам. ансамбъл (1997).

“Музика по повод” за осем валдхорни (1986); “Конфликти” за флейта, виола, арфа, пиано, лента (1977); “Мемориал ’78” за виолончело и секстет от ударни (1978); “Играчките” ­ детска сюита за малък инстр. ансамбъл (1978); “Храбрият оловен войник” приказка за квартет от медни инстр. и четец (1979); “Марсиански танци” за секстет ударни (1981); “Гирлянди” за духов квинтет (1983); “Натюрморт с палки” за секстет ударни и пиано (1999); “Натюрморт в жълто” за медни (1999); “Натюрморт с клапи” за дървени духови (1999).

Струнни квартети: №1 (1979), №2 (1982).

“Контрапункти” за 4 тромбона (1987); “Контур” за 3 виолончели и контрабас (1989); “Орнитофония” за сопран, бас и пиано (1979); “Поезия” за кларинет, вибрафон и пиано (1981); La Foliaза виола, виолончело и контрабас (1992); “Отвъд” за сопран, виола и чело.

“Координации” за кларинет и пиано (1977); “Карнавал” за контрабас и пиано (1986); Da capoза флейта и лента (1994); “Бестиарий” за виолончело и пиано (1988); “Античен пасторал” и “Хумореска” за валдхорна и пиано (1989).

“Археография” I ­ цикъл от 3 пиеси за кларинет и маримба; “Археография” II за кларинет; “Археография” III за маримба (1998)

Рапсодични импровизации за виолончело: №1 (1971), №2 (1979). “Пасторали” за обой (1976); Три пиеси за кларинет (1981); “Добре дошъл ХХI век” инсталация за соло чело (1999).

За пиано: “Изменения” (върху тема от Паганини) за 2 пиана (1972); Дивертименто капричозо №3 “Рецитал за говорещ пианист” (1986); “Акростих” (1986); “Акупунктура” за две пиана на осем ръце (1987); “Календар” (1994); “Натюрморт с клавиши” за 3 пиана на 12 ръце (1998­99); “6 тежки пиеси в 3/4” (1999).