Николай Кауфман

Николай Кауфман

23.09.1925 г.

Русе - България

композитор, етномузиколог

Акад. Николай Кауфман завършва ДМА (дн. ДМА “П. Владигеров”) с тромпет и музикална теория през 1952 г. От 1952 г. до 1988 г. работи в Института по музикознание (дн. сектор “Музика” в Институт за изкуствознание) на­ БАН, после ­ в Института за фолклор на­ БАН. От 1978 г. е професор в ДМА. Доктор на изкуствознанието (1973 г.). Преподава в Свободен университет ­ Варна.

Акад. Николай Кауфман е изтъкнат български етномузиколог с международна известност. Теоретичните му изследвания и неговата теренна дейност, която включва записи на над 30 000 народни песни и инструментални мелодии, са основополагащи за съвременната българска фолклористична наука. Автор е на книги, сборници и множество студии и статии.

Член-кореспондент на БАН (от 1997 г.). Академик (от 2003 г.). Носител е на медал “Марин Дринов” и награда “Паисий Хилендарски” (от БАН и СУ “Св. Кл. Охридски”) и много творчески награди. Музиката му е свързана с песенни и инструментални фолклорни образци.

Акад. Кауфман е автор на над 1000 обработки на български и еврейски (сефарадски и ашкеназки) народни песни за различни хорови и инструментални състави; множество клавирни пиеси (сред които четири тома “Антология на българските метроритми” за пиано). Творбите му се изпълняват с успех от български и чужди музиканти. Негови обработки на народни песни са включени в световноизвестните албуми “Мистерия на българските гласове” на швейцарския продуцент Марсел Селие. Във втория албум, получил наградата “ГРАМИ” (1990 г.), акад. Кауфман има три авторски хорови песни. Едни от най-хубавите му произведения са включени в авторско CD ­ “Портрет на Николай Кауфман”, издание на “Рива саунд”, в изпълнение на “Мистерия на българските гласове”, “Космически гласове” и Хора на Ансамбъл “Пирин”.

Творчество

“Заспало е челебийче”;
“Злато моме”;
“Дунаве, бели Дунаве”;
“Заспала ли си, Ягодо”;
“Ой пелине” и мн. др.

Музика към танцови постановки:

“В момини двори”;
“По жетва”;
“Капанска сюита”;
“Лазарска сюита”;
“Турлашка сюита” и др.

Песни за академичен и детски хор:

Из “Песните на майка ми” (1993 г.).

“Мома лозе садила”, “Руси дошли”, “Заро моме”, “Цвето моме”, “Вело моме”, “Петруно, пиле шарено”, “По двор ти ходя”, “Щастлива песен”, “Хоро тропвам” и др.

Цикли с еврейски песни и др.

CD “Портрет на Николай Кауфман”:

Две песни от Чепинско, “Безродна невеста”, Триптих “Сефарадски еврейски песни”, La roza enflorese, A, seniora novia, Lamento, Две песни от Пазарджишко, “Донюва мама”, “Вградена невеста”, Буенец от Добруджа, “Постой, почакай, девойче”, Две родопски песни, “Вчера си, майко, отидох”, “Синьо ле, бално ли ти е?”, Три контрастни песни, “Черешко льо, капльо, льо”; “Загукала й гълъбка, “Гуйко, юначе”, “Пиринска сватба”, “Йо, игра оро”.

Избрана литература от акад. Николай Кауфман:

“Песни на българското работническо движение” (С., 1959);
“Българската многогласна народна песен” (С., 1968);
“Български градски песни” (С., 1968);
“Българската сватбена песен” (С., 1976);
“Погребални и други оплаквания в България” (съавт. с Д. Кауфман) (С., 1988);
“Български народни балади”. Том I и II (авторски колектив) (С., 1993, 94);
“1500 български градски песни”. Т. 1-3. (С., 2002);
Български народни песни на полски труд (С., 2002);
Неделински двуглас (съавт. Р. Братанова) (С., 2002) и др.

Избрана литература за акад. Николай Кауфман:

Вълев, Иван и Милка Миладинова. “Николай Кауфман”. Био-библиографски очерк (С., 1986).