- А
- Б
- В
- Г
- Д
- Е
- Ж
- З
- И
- Й
- К
- Казанджиев, Васил
- Казасян, Вили
- Кандов, Александър
- Караатанасов, Веселин
- Караджов, Димитър Иванов
- Караджов, Димитър
- Карадимчев, Борис
- Карастоянов, Асен
- Карастоянова, Елена
- Кауфман, Николай
- Кауцки, Венцеслав
- Кенов, Никола
- Керкелов, Петър
- Кираджиев, Владимир
- Клинкова, Живка
- Князев, Николай
- Коджаманов, Руси
- Коларов, Милко
- Колев, Йордан
- Л
- М
- Н
- О
- П
- Р
- С
- Т
- У
- Ф
- Х
- Ц
- Ч
- Ш
- Щ
- Ъ
- Ю
- Я
Милко Коларов
8.ІІІ.1946
Варна - България
композитор, диригент, педагог
Завършва БДК (дн. ДМА “П. Владигеров”) (1973). Учи композиция при проф. П. Владигеров и оркестрово дирижиране при проф. К. Илиев. Специализира в Париж (1986-87). След дипломирането си има активна творческа, изпълнителска и педагогическа дейност. Доцент по полифония и симфонична оркестрация във Варненския свободен университет (от 2001). Автор е на: 2 балета и 2 опери; 1 оратория, сюита за хор и оркестър; симфонична музика; солови и хорови песни; инструментални пиеси, теа-трална и филмова музика и др. Негови композиции са публикувани, записвани и изпълнявани в Русия, Италия, Великобритания, Германия, Австрия, Чехия, Япония, Полша, Франция и много други страни.
Творчество
Музикално-сценични творби:
Балети: “Корени” (1986, Варна); “Корен дълбоко в небето” (1993, Варна).
Опера: “Най-щастливият човек” (1991, Варна)
Опера за деца:“Малка коледна приказка” (1994, Варна)
Хорово-оркестрови:
“Април 1876” оратория (1978); “Китни гости коледари” сюита за см. хор, д. хор и симф. оркестър (1994).
За симфоничен оркестър:
Симф. вариации (1973).
“Елегия” за голям симф. орк. и орган (1996).
Концерти: за кларинет и орк. (1981); за цигулка и орк. (1984); за бас тромбон и орк. (1998).
Камерна музика:
Соната за соло цигулка (1985); Соната за соло кларинет.
“Приказни пътечки” клав. цикъл (1987).
Вокална музика: “Позиции” цикъл (1976).
Хорова музика:
“Годишните времена” цикъл (1974); “Защо чука капчука” детски цикъл (1982); 2 песни в памет на Васил Арнаудов (1992); “Малка коледна приказка” (1995).
