Михаил Пеков

Михаил Пеков

6.VІІІ.1941

Видин - България

композитор, педагог, цигулар

Завършва БДК (дн. ДМА “П. Владигеров”) с композиция при проф. В. Стоянов (1967). Специализира в Ленинград (дн. Санкт-Петербург) при проф. В. Салманов (1970­-71) и при проф. Е. Петрович в Будапеща (1978-­79). Работи като оркестрант в Софийска филхармония (1967­-72) и ДО “Музика” (1972­-74). От 1974 е преподавател в ДМА по хармония и композиция. Професор (от 1993).

Автор е на голям брой произведения: опера, Stabat Mater за хор и оркестър; 10 изпълнени симфонии (броят им е по-голям; номерирани са само изпълнените) и други за симфоничен, камерен и струнен оркестър; 16 струнни квартета; 4 клавирни триа; 4 сонати за виолончело и др. В творчеството си утвърждава авторската свобода по отношение използването и съчетаването на различни стилови и жанрово-композиционни похвати. Негови оркестрови и камерни произведения са станали репертоарни за редица български интерпретатори. “Концерт за две цигулки и струнен оркестър” е сред предпочитаните заглавия от съвременната българска музика. Творчеството му се изпълнява в Унгария, Русия, Румъния, Гърция, Полша, Чехия, Германия, Франция, Италия и други страни. Носител е на наградата на София (1989) и др.

Творчество

Музикално-сценични:

“В полите на Витоша” ­ опера (1977).

Хорово-оркестрова музика:

“Стабат матер” за см. хор и симф. орк. (1991).

За симфоничен оркестър:

Симфонии: №1 (1963), №2 (1974), №3 (1975), №4 (1977), №5 (1983), №6 (1986), №7 (1988), №8 (1993), №9 (1998), №10 (2000).

Концертино за орк. (1981).

Концерти: за цигулка, виолончело и оркестър (1972); за виолончело и орк. №2 (1987).

За камерен оркестър:

Концерт за виолончело и кам. ансамбъл №1 (1975).

За струнен оркестър:

Концерт за 2 цигулки и стр. орк. (1981).

Камерна музика:

Струнни квартети: №1 (1963), №2 (1966), №3 (1973), №4 (1975), №5 (1977), №6 (1982), №7 (1984); №8 (1989), №9 (1994), №10, 11, 12 (1997), №13 (2001), №14, 15, 16 (2003).

Клавирни триа: №1 (1983), №2 (1987), №3 (1991), №4 (2002).

Сонати за виолончело и пиано: №1 (1977), №2 (1979), №3 (1997), №4 (2001).