За нас

Историята на Съюза на българските композитори е свързана с основаването на Дружеството на българските компонисти “Съвременна музика” на 24 януари 1933. Членовете учредители са големите български музиканти Панчо Владигеров, Петко Стайнов, Димитър Ненов, Веселин Стоянов, Андрей Стоянов, Любомир Пипков, Асен Димитров и Цанко Цанков. Събрани в Дома на изкуствата и печата в София, под председателството на Андрей Стоянов те изработват устав и избират ръководство на Дружеството: Управителен съвет с председател Петко Стайнов, подпредседател – Панчо Владигеров, и секретар и касиер ­Димитър Ненов; Контролен съвет с председател – Асен Димитров, и членове Любомир Пипков и Веселин Стоянов. Учредителният протокол е утвърден от Министерството на вътрешните работи на 6 февруари 1933, с предписание № 1317. По-късно към тях се присъединяват композиторите Филип Кутев, Светослав Обретенов, Марин Големинов, Асен Карастоянов, Парашкев Хаджиев, Георги Димитров, Георги Златев-Черкин и др. В този си състав Дружеството продължава своята дейност до 1944.

Целта на Дружеството е формулирана в неговия Устав в 6 точки:
а/ Да работи за създаване по-голям интерес към българската художествена музика в страната и в чужбина, да бди за правилния развой на българския музикален живот и да ратува за една по-висша музикална култура у нас.
б/ Да насърчава композиторите да използуват народно музикално творчество, като го пресъздават в художествени форми.
в/ Да работи за по-голямо сближение между компонистите.
г/ Да работи за създаване по-благоприятни условия за композитор. труд.
д/ Да подпомага бедни и нуждающи се компонисти.
е/ Да работи за увековечаване паметта на заслужили компонисти.”

***

В исторически аспект началото на българското професионално композиторско творчество се свързва с произведенията на първомайсторите: Емануил Манолов (автор на първата българска опера “Сиромахкиня”, 1900), Панайот Пипков, Димитър Хаджигеоргиев, Ангел Букорещлиев, Петко Наумов, Александър Кръстев и др. Открояват се фигурите на Добри Христов (освен композитор, той е педагог, диригент, фолклорист и теоретик, публицист, музикален общественик), Георги Атанасов – Маестрото (първият изявен български оперен композитор и диригент), Никола Атанасов (автор на пъyрвата българска симфония, 1912).

Членовете на “Съвременна музика” – композиторите от т.нар. второ поколение уважават делото на своите предшественици, но съзнават и своята нова важна мисия, вписвайки българската музика и музикална култура в контекста на европейския ХХ век. Завършили музикалното си образование в престижни европейски центрове като Дрезден (Петко Стайнов, Димитър Ненов), Берлин (Панчо Владигеров), Виена (Веселин Стоянов и Андрей Стоянов), Париж (Любомир Пипков и Марин Големинов), Прага (Асен Димитров), те активно се включват в различни сфери на музикалния живот. Освен автори на музика, те са преподаватели, изпълнители, общественици. Те са личностите, които със своя авторитет и индивидуални творчески търсения и постижения формират бъдещите генерации музиканти и така – характера на българската музика и българската музикална култура. С творбите си във всички музикални жанрове извеждат българската композиторска школа на съвременно европейско равнище и формират “българския национален музикален стил”. За тях идеята за националното е духовен и интелектуален стремеж, който ги обединява и същевременно им дава свободата за авторско тълкуване и реализация на различни композиционни подходи.

С основание мнозина от тях днес се определят като композитори класици, а произведения като Българска рапсодия “Вардар” от Панчо Владигеров (1922, оркестрова версия 1928), симфоничните сюити “Тракийски танци” (1925) от Петко Стайнов и “Бай Ганьо” (1941) от Веселин Стоянов, симфоничните поеми “Тракия” (1937) от Петко Стайнов и “Герман” (1940) от Филип Кутев, Рапсодична фантазия (1938­1940) от Димитър Ненов, танцовата драма “Нестинарка” (1940) от Марин Големинов, операта “Янините девет братя” (1929­1932) от Любомир Пипков и много други са емблематични за българската култура.

Творбите на композиторите от т.нар второ поколение се включват в репертоара на Софийската народна опера, на Академичния симфоничен оркестър (създаден през 1928 по инициатива на големия български музикант Саша Попов), на сформирания през 1936 Царски военен симфоничен оркестър (предшественикът на Софийска държавна филхармония), в който, под палката отново на Саша Попов свирят и се изграждат като професионалисти едни от най-големите български инструменталисти. Съставът има активна концертна дейност в София и други градове на страната, турнета в Италия (1939) и в Румъния, Унгария и Хърватско (1942). За гостуването в Румъния Панчо Владигеров специално пише своето прочуто “Хоро стакато” (Динику–Владигеров). Това произведение, както и “Тракийски танци” от Петко Стайнов жънат огромен успех.

Изпълнението на българска музика е въпрос на престиж и на утвърждаване на съвременната културна и духовната принадлежност. Не случайно на откриването на концертната зала “България” през 1937, под диригентството на Цанко Цанков за първи път прозвучават Третият концерт за пиано и оркестър от Панчо Владигеров и Тържественият финал на концертна увертюра “Балкан” от Петко Стайнов, заедно с Хенделовата оратория “Месия”. Сред най-представителните изяви на Дружеството ­ концерти в София и страната, в залите на Музикалната академия, Военния клуб, БИАД, зала “България”, салона на Софийската митрополия и др., са и системно провежданите концерти “Един час българска музика”. За първи път прозвучават редица български произведения. През м.март 1937 Дружеството организира симфоничен концерт на шестима български композитори в Белград – В. Стоянов, П. Стайнов, Д. Ненов, П. Владигеров, Л. Пипков и Ц. Цанков.

Независимо от политическите промени след 1944 и установяването на новия социалистически режим на управление членовете на Дружеството и по-младите им колеги отстояват необходимостта от съществуването на творческа организация. През 1944 се сформира Колективът на младите композитори, а през 1945 “Съюз на композиторите и музикантите” в България със секции: композитори, артисти, “музикални писатели” и педагози. Негов председател е Любомир Пипков, подпредседател Андрей Стоянов и секретар ­ музикологът Иван Камбуров. На 12 февруари 1947 се учредява “Дружество на българските композитори и музиковеди”, което институционално е продължител на дейността на Дружеството на българските компонисти “Съвременна музика” и неговите идеи за съществуването на обществена професионална организация, която обединява и защитава музикалните творци и популяризира българската музика в България и в чужбина.

На 17 март с.г. то се преименува на “Съюз на композиторите, музиколозите и концертиращите артисти” със седалище София. От 1954 се обособява само като “Съюз на композитори и музиковеди” и приема името Съюз на българските композитори [СБК].

Негови председатели последователно са: Любомир Пипков (1947­1954), Филип Кутев (1954–1972), Димитър Петков (1972–1980), Александър Райчев (1980–1990), Парашкев Хаджиев (1990–1992), Лазар Николов (1992–1999), Виктор Чучков (от 1999–2005), Велислав Заимов (от 2005). Политическите събития след 1989 и вътрешните художествено-творчески напрежения, довеждат до промени в структурата на СБК. Като творческо сдружение, през 2006 той обединява над 160 композитори ­ представители на различни възрастови групи, жанрове и стилове в музиката. След 1994 в него се сформира самостоятелна секция “Музиколози” с почетен председател ст.н.с. Елена Стоин (родена 1915) ­ доайен на фолклористичната наука в България, в която членуват над 76 музиколози, изследващи българското композиторско творчество, традиционния фолклор, музикалната медиавистика, съвременните етномузиколожки явления, музиката и съвременните технологии и др. Председатели на секцията са: ст.н.с.І ст. д.изк. Елена Тончева (1994–1999), ст.н.с. д.изк. Елисавета Вълчинова-Чендова (1999–2005), проф. д-р Веса Цинандова-Харалампиева (2005-2008), проф. д.изк. Елисавета Вълчинова-Чендова (от 2008).

***

В десетилетията след Втората световна война съжителството на автори от различни генерации определя и съществуването на различни стилови насоки и течения, отстоявани в индивидуалния композиторски почерк. Те се свързват както с фолклорно-романтичния патос, който в периода на тоталитарното управление (1944–1989) изразява и патоса на т.нар. социалистически реализъм, така и с формулировки като авангард по отношение на идеи и използвани изразни средства (атонализъм, додекафония, сериални и модални принципи на изграждане на музикалния материал, алеаторика и сонористика, полистилистика, колаж и пр.), в които се напластяват тенденции, характерни за целия ХХ век. Важни за пропагандата на българската музика са изявите на СБК, стимулиращи премиерното прозвучаване на стотици произведения. От 1952 периодично водещи състави и изпълнители представят творби в различни жанрове. Особено внушителен е Четвъртият национален преглед на българската музика, който се провежда в продължение на три години на четири етапа: първият и вторият етап са в София и са посветени съответно на фолклорните обработки и музикално-сценичните произведения (1958), третият ­ на симфоничната и камерната музика, е в Пловдив (1960), четвъртият ­ на песенното творчество (хорови и масови песни, забавна и естрадна музика), е отново в София (1961). През 1964 за първи път в София се организира Прегледът на творчеството на младите български композитори. От 1974 прегледът на българското композиторско творчество е ежегоден, носи името “Нова българска музика” и вече повече от три десетилетия фокусира авторската изява. Прегледът на творчеството на младите български композитори е назован “Млада българска музика” и до 1990 се провежда редовно през две години. Дотогава в СБК съществува и Кабинетът на младия композитор, в който членуват млади творци композитори и музиколози. До края на 80-те години изявите на СБК са широко подкрепяни от държавни и културни институции. Творческият процес се стимулира и с контрактации по определени поводи. В печатната база на Съюза излизат десетки нотни издания. “Балкантон” издава поредица от грамофонни плочи с произведения на български композитори. Голямата част от продукцията е реализирана на запис в Българското национално радио и Българската национална телевизия. Активно присъстваща в публичното пространство, новата българска музика предизвиква и разгорещени дискусии в СБК, които намират място на страниците на неговия орган ­ месечното списание “Българска музика”. Първата му годишнина е през 1948–1949 под името “Музика” като издание на Дирекцията на Българската филхармония. След прекъсване, от 1950 списанието излиза редовно в 10 книжки (изключение е шестата му годишнина, когато излиза в 6 книжки). През 1953 е преименувано на “Българска музика”. През 1955 се утвърждава като орган на СБК и Министерството на просветата и културата, впоследствие на Министерство на културата. Последната му годишнина е през 1990. Първата редколегия е оглавявана от Любомир Пипков, по-късно главни редактори са: Венелин Кръстев (1951–1952), Георги Димитров (1953–1954), Стоян Стоянов-Иванов (1956–1964), Димитър Зенгинов (от 1964). Официозът е уникална летопис на историята на съвременната българска музика и музикална култура, в която се разкриват сложни процеси и смислови опори, тяхната устойчивост или променливост през десетилетията. Особено важно е композиторското себеизразяване, многозвучието от гласове, които със своя различен патос заявяват принадлежността си към културата на съвременна България и световните музикални процеси. Творческата критическа и теоретична музиколожката рефлексия съпътства композиторския процес и на свой ред предлага множество от подходи и оценъчни критерии.

В началото на ХХI век творчески активни са различни генерации композитори. Десетки са имената на автори, живеещи и работещи в България или в чужбина, които имат принос в утвърждаването на съвременната българска музика и на авторитетния международен подиум. Индивидуалните им творчески изяви разкриват разнообразие от стилове, направления и възгледи, които изпълват с многозначност духовното пространство и определят нейната художествената репрезентативност. СБК членува в различни международни организации: Balkan Music Information Network, European Composers Forum, European Conference of Promoters of New Music and International Society for Contemporary Music. През 2003 е отпечатано на български и английски език изданието на СБК “Енциклопедия български композитори”, което включва биографиите на 262 български композитори, свързани с историята и настоящето на Съюза